И без да вдигаме голям шум по повод моето 'завръщане', просто ще започнем оттам, където спряхме. Плюс-минус осем години. Ще спомена доста накратко един филм от този век; той е от още прохождащите и все ще неутвърдени като жанр романтични комедии... и му личи, по един приятен начин.
Като малка (т.е. на 11-12 години) гледах този филм с умиление по няколко пъти и бях го наредила сред любимите си. Сега му се радвам отчасти заради старото време, отчасти заради самия него. Все още сляпо вярвам в любовта, сродните души и мъжете герои. Вярно, прекалено е перфектен и сладък, но това го прави и вкусен. Свежите идеи тогава в наше време са преекспонирани и превърнати в клишета, не че това ги прави по-малко забавни. Моника Потър и Фреди Принс Дж. (а те къде се дянаха в последно време!?) постоянно те провокират да се вглеждаш в лицата им и да търсиш някакви несъвършенства... и, разбира се, това са напълно безплодни усилия. Или поне аз намирам и двамата за красавци, знам ли :?
Сюжетът е крайно елементарен: Момиче, за пореден път разочаровано от любовта и мъжете, се пренася да живее при четири красиви, но недотам умни манекенки в страхотен апартамент срещу смешен наем. В сградата тя среща г-н Перфектен и след няколко случайни срещи и постоянно наблюдение през прозореца си на неговия апартамент вече е тотално влюбена в него. Една вечер, наблюдавайки го, тя става свидетел на странно убийство в неговия дом - трупът липсва. След като полицията подминава случая с подсмихване, тя и четерите съквартиантки се впускат в разследване, което не е сигурно къде точно ще ги отведе.
Ако решите да гледате това, се пригответе за час и двадесет минути усмивки, любов и, хайде от нас да мине, мааааалко екшън. Няма някакви велики поуки или силна мъка. Ако после не помните всичко, не се съдете - в целия филм запомнящи се са само няколко определени сцени. Но пък си струват :)
