ТРОН: Заветът / TRON: Legacy (2010)

Или по-скоро – Разочарованието.
Или както синтезирахме с брат ми почти веднага след излизането ни от залата: не е като да не си струва времето, но определено не си струва парите. Много накратко казано, историята разказва как един младеж – Сам Флин (Гарет Хедлънд) успява с 20 години закъснение да последва безследно изчезналия си баща (Джеф Бриджис) във виртуалната реалност (Мрежата), която той в началото е управлявал, но която в последствие се е обърнала срещу него.
Да кажеш, че ефектите са добри. Да кажеш, че прякорът Аватар на 2010 (горкият прекрасен филм) е вярно. Или че 3Dто е вдъхновяващо. Та него го няма през поне една трета от филма. Реално от целият филм ти остават в главата само сини, бели и червени линии. На черен фон. И ред въпроси, до един свързани с антилогиката на цялата история.
Да, Гарет Хедлънд е пич. Харесвам го още от Ерагон и ще си изтегля първата част на Трон (1984) само, за да го видя като хлапе там и може би да се опитам за сетен път да навържа нещата. Дори изкуственият unhappy end ме издразни – нямаше абсолютно никаква нужда баща му и Клу (Джеф Бриджис again) да остават от другата страна. Какво може да направи една програма-тиранин в реалния свят? Най-много да го вкарат в психиатрията.
А, да, и Оливия Уайлд е прекрасна. Но яко куца във всяко изражение, освен в прословутото poker face. В Хаус поне имаше някаква игра, някакъв персонаж, а тук беше само кукличката, която, естествено, се оказа изключително важна, ама така и не разбрахме точно как и с какво.
Ако трябва да посоча какво ми хареса най-много, то това беше „състезанието с мотори”. Май май най-зрелищната сцена в целият филм (+ тази със самолетите? накрая). И как бащата каза нещо от сорта на: Сериозно ми бъркаш в дзена, пич!. И като цяло как говореше на man от време на време :D А, да, и последно – черната дупка накрая. Чиста работа.
Ако все пак ще гледате този филм, гледайте го на кино, моля. На IMAX за предпочитане. Не си го причинявайте вкъщи, единственото, което ще постигнете ще е е да се изтормозите :)

Хари Потър и Даровете на Смъртта: Част 1 (2010)

E, дойде и той, най-накрая. Краят на една поредица, завладяла сърцата на хора по целия свят. Или по-скоро началото на края де. Предстои ни епичната битка, а доколкото забелязах, ефектите са на почит, така че наистина ще е епична. Но за това догодина.
Поредицата Хари Потър, особено книгите, значи много за хората от моето поколение. Още помня как ми подариха първите две книги за Коледа и за какво отрицателно време ги погълнах - бях на 10 тогава. После третата я чаках и всеки ден питах в Хеликон "Ще излиза ли?", а в Мики Маус не спираха да пускат игрички за нея и само ме допобъркваха. Помня и как си взех четвъртата и я прочетох сигурно за два дни, не спах, но какъв ти сън, та това е Хари Потър... И как бях на нощната примиера на шестата в една студена нощ на 13ти не-помня-вече-кой. Израстнахме с нея, хората от моето поколение, които обичаме поне мъничко да четем. Тя ни помогна да се оформим като личности, да вярваме в чудесата. Чакахме писмото да пристигне, после се успокоявахме, че просто закъснява... Тази мания ме държи десет години. И знам, че съм само една от милиони. Плакали сме и сме се смяли задружно, а след края на последната книга сме отронили задружно тежка въздишка от съжаление, че цяла една епоха е приключила. Е, да, и с киселият въпрос "Кой успя да накара Роулинг да добави последната ужаснотъпа-развалящацялотоудоволствие-потресаващоизкуствена глава? Боже!". Е, простихме й и това. Даде ни твърде много, за да се заяждаме за нещо толкова малко.
Филмите обаче, ни разочароваха. Първият беше супер, вторият хубав, третият ставаше и всичко вървеше все надолу, надолу. На шестият филм човекът до мен се подсмихваше и направо ми стана неудобно - такава страхотна книга, а мнозина ще я обявят за тъпа, защото филмът е такъв, а те не са си направили трудът да я прочетат? Ефекти и никаква последователност, абсолютно неразбираем за хората, които не знаят за какво става въпрос. Иначе да, някои сцени си ги биваше, но това прави ли филм!?
Не знам какво се е случило с Дейвид Йейтс (режисьорът) и сценаристите. Може би някой им се е явил и им е казал да се стегнат и да създадат от всички тези пари нещо стойностно. Но се е получило.
Фактът, че филмът е разтеглен на две части е ключов. Вярно, че това е направено единствено и само с цел да се печели още и още, но обемът на книгата автоматично изключва възможността съдържанието й да се побере в 3 часа и да се получи нещо добро. Така са имали достатъчно време за всички важни сцени. Актьорите наистина могат да играят - дори и младите са много убедителни. Свежо попълнение е Бил Найги - кой не го обича? Да не пропускаме и Хелена Бонън Картът, Ралф Айнс, Алън Рикман, Дейвид Тюлис, Джейсън Исакс... истинско съзвездие, не мислите ли?
Няма да се и опитвам да разказвам накратко какво се случва - струва ми се непосилно и ще прозвуча глупаво и недодялано. Но се случва интересно - надявам се това да е достатъчно, за да ви накара да станете от компютъра и да отидете да го гледате. Препоръчвам ви Imax екранът в Мол София. Там звукът и картината са на едно по-марсиаско ниво. А и може да си запазите предварително билети - колко удобно само.
И няколко random мисли: Ема Утсън е много красива. Разбирам защо толкова я харесват от Шанел. Даниел Раклиф и Рупърт Гринт са възмъжали - точно навреме. И тримата наистина изглеждат на по 17 години! Нещо, което не се вижда в никой гимназиален филм или сериал, като най-пресен пример ми е Gossip Girl. Ефектите са супер - битката в небето искрено ме зарадва, както и по-простите неща като телепортирането. Хуморът беше приятен и дори не много изтъркан. Гледките - подбрани сякаш от National Geographic. Музиката вече я тегля. Забравих да си ям пуканките, което значи, че наистина ми е било интересно. И помня почти всичко от книгата, с което съм си направо горда. И познах къде ще свърши първа част. Йей!
И основната ми критика - какво се случи с Дъмбълдор? Неговата история беше важна, а и дума не съм чула за нея, освен, че е трогателна. Бла!
История, която израсна заедно с нас - от детска в първите книги до сериозна и 'зряла' в последните. Бъдете сигурни, че филмът е всичко друго, но не и детски, макар че признавам, че и децата много ще му се зарадват. Или поне в по-голямата част от времето.

Как да обучиш своя дракон / How to train your dragon (2010)

Без да ровя из интернет за допълнителна информация. Без да се опитвам да впечатлявам когото и да било. Анимацията се води за "семеен филм" и след като я гледах, мога дори малко да се съглася с тази й класификация.
Как да обучиш своя дракон разказва историята на едно момче викинг, различно и неразбрано от всеки друг брадат мускуляга в своето племе. Селото му редовно бива нападано от различни видове дракони и той в стремежа си да впечатли другите и да стане най-добрият - като баща си, се озовава в другата крайност - сприятелява се с представител на най-страшния вид дракони и това им приятелство поражда серия от интересни събития.
Не мога да се отърся от мисълта колко много прилича по поведение драконът на кучето ми. С голееееми влажни очи и душенето и муцините. Сладур.
Без да си кривя езика, така да се каже, казвам, че филмчето много ми хареса. Доста повече от доста филми, които съм гледала. Но ако ще го гледате, нека е с английско аудио, моля ви. Ако сте гледали Шрек (4 ли беше?) на кино, ще ме разберете. Ако ли не - просто ми се доверете. Оригиналните "гласове зад героите", сред които Жерард Бътлър, Грег Фъргюсън и Америка Ферера, са доста свежи.
Драконите ще ви спечелят, по викингски детският хумор ще ви усмихме, а краят на историята ще ви остави с усмивка на уста и след като започнат финалните надписи. За музиката нищо не мога да кажа, защото не ми направи особено впечатление, но дракончето ми спечели мекото сърце ;)
А сега с нетърпение очаквам Алфа и Омега. А с още по-голямо Legend of The Guardians : The Owls of Ga Hoole.

13 Horses / 13 коня

Александър Рибак е талантливият сладур, който спечели с голяма преднина Евровизия 2009. Момчето ме грабна отведнъж – има руска жилка, живее в Норвегия (<3), цигулар е (<3), пее страхотно, усмихва се искрено. Песента, с която спечели – Fairytale – дълго време ми беше на рипийт нон-стоп. Дори ми я пуснаха на бала в ресторанта, когато влязох.
Скоро след победата си, възползвайки се от внезапната слава, той извади и албум - Fairytales, който веднага бе прослушан от моя милост. Вътре има 5-6 наистина хубави песни, които аз редовно си слушам. Някои от тях са без почти никаква музика – идеята е, че всичкото внимание е насочено в текста, други пък нямат текст, трети са наситени и с двете. Ако ви се занимава, изтеглете си Fairytale, Roll with the Wind, … и 13 Horses.
Една от най-добрите ми приятелки наскоро ми каза, че я е изтрила, защото е „отвратителна”. Аз съм мазохист и си я слушам от време на време. Песента те зарежда с... не точно негативизъм, а по-ското с голяма доза тъга, отчаяние, безнадежност. Но е красива, много – буквално виждаш какво се случва. Точно това му харесвам на песните – чиста емоция – или те усмихват или те просълзяват. Слушали ли сте Hurt на Кристина Агилера? Всеки път ме разстройва, особено ако гледам и клипа в същото време. Песента е уникална.
Е, 13 Horses е уникална по себе си, разказвайки ужаса, който преживяват 13 коня след като корабът на господарите им потъва в открито море. Започва спокойно, бавно и малко по малко се надига... буквално. Не я слушайте, ако не знаете английски на едно... доволно ниво. Текстът е разбираем, текстът е всичко. Не е нещо, което ще си пуснете в компания. А в комбинация със силният глас на Рибак се получава нещо... Нещо. Нещо, което искрено ви съветвам да чуете поне веднъж. То веднъж стига, за да разберете за какво говоря.

Хачико / Hachiko: A Dog's Story (2009)

Много накратко. Много сълзи се изляха на този филм. Той затова е и създаден. Да те разчувства, да те удари в най-слабото място. И не трябва да се гледа от хора, които не обичат кучета. Макар че няма как да не докосне и тях.
Става въпрос за куче, което живее две години със стопанина си, а след смъртта му всеки ден го чака да се появи на гарата - там, където го е изпращал и посрещал и преживе. Там и умира.
Филмът е по истински случай. И не направен така, че тъкмо да се успокоиш и отново да се разплачеш. Освобождаващо е да пролееш сълзи на една такава красива история. Омръзна ми да се опитват да ги изтръгват от мен с всевъзможни любовни романи. Стойностни филми могат да се направят и с толкова: добър актьор, красиво куче, една къща и една гара.

Петте души, които срещаш в рая / The Five People You Meet in Heaven (2004)

Всичко започна от... Facebook. Една от любимите ми апликации - Quotes from books. Хах. Постоянно рефрешвах и постоянно ми се падаха цитати от тази книга. И в крайна сметка реших да си я изровя ако я има и да си я купя. Е, Google ми предложи компромисен вариант - филм от 2004г. на Hallmark.
Филмът започва със смъртта на главния герой - Еди (Джoн Войд) - и продължава със срещата му в рая с пет ключови за живота му личности, които се заемат със задачата да променят светогледа му за живота, съществуването като цяло, доброто и злото, любовта и омразата, смисъла и безмислието. За връзката между хората. "Because, Eddie, the world is full of stories... but the stories are all one". Красота просто. Нещо като петте кръга на рая - не можеш да продължиш, ако не си си взел поука. Ако не си простил. Ако не си съжалил. Ако не си благодарил. Такива работи.
Това е историята на един цял живот. Филмът е наситен с всички ретроспекции и надничания в чужди животи. Живот, който на всеки в началото ще се струва обикновен. А на края този всеки ще осъзнае, че обикновени животи няма - всеки живот е уникален, специален, значим по своему.
Само да спомена преди да спра още четири неща:
1. Възлюбената на Еди беше повече от очарователна.
2. Момиченцето накрая беше уникално красиво.
3. Един филм не е нужно да е скъп, за да е силен.
4. Ще продължа да си търся книгата, разбира се :)