Ето ме отново! :)
Споделям с вас филм, който предизвика у мен множество реакции - основно негативни.
Ревюто в Stand.bg
понеделник, 14 януари 2013 г.
Карлос Руис Сафон - Сянката на вятъра (2007)
Има книги, които те оставят без дъх от вълнение и без сън от нетърпение.
Има книги, които поглъщаш жадно, които прелистваш със скоростта на светлината.
Има книги, на които трябва да се наслаждаваш бавно, защото знаеш, че всеки ред е изтъкан от злато.
Има книги, за които още докато ги четеш знаеш, че ще ги прочетеш поне още веднъж.
И такива, чийто свят обитаваш дълго след края им, неспособен да разлистиш страниците на нова.
"Сянката на вятъра" носи в себе си частица от всички тези книги.
Това е книга за книга, книга за самата себе си. Тя разказва историята за десетки животи - никой от тях съвсем невинен - нито пък виновен, всеки от тях жертва на самия себе си. В нея се преплитат трагично и комично, криминално и романтично, мистериозно и реалистично. Тя описва живота такъв какъвто е, ако знаем как да гледаме. И всичко това подплатено с богатия, лек и омагьосващ стил на Карлос Руис Сафон. И как винаги успява да ни изненада!
Действието се развива в следвоенна Барселона, а главният герой е Даниел, синът на книжар, който извървава неповторимия си път от детството към зрелостта, от наивността - през смъртта - до любовта. През годините неотлъчно го съпътства интригата около любимата му книга и мистичния й автор Жулиан. Всичко започва в лабиринта на Гробището на загубените книги. Оттам нататък пътят на героя се пресича с много други и Сафон старателно отделя време и внимание да ни разкаже за всеки един от тях. И всичко е ново и непознато, но сякаш се повтаря... Леко и привидно несъществуващо усещане - като сянката на вятъра. Тя крие много тайни.
Има книги, които поглъщаш жадно, които прелистваш със скоростта на светлината.
Има книги, на които трябва да се наслаждаваш бавно, защото знаеш, че всеки ред е изтъкан от злато.
Има книги, за които още докато ги четеш знаеш, че ще ги прочетеш поне още веднъж.
И такива, чийто свят обитаваш дълго след края им, неспособен да разлистиш страниците на нова.
"Сянката на вятъра" носи в себе си частица от всички тези книги.
Това е книга за книга, книга за самата себе си. Тя разказва историята за десетки животи - никой от тях съвсем невинен - нито пък виновен, всеки от тях жертва на самия себе си. В нея се преплитат трагично и комично, криминално и романтично, мистериозно и реалистично. Тя описва живота такъв какъвто е, ако знаем как да гледаме. И всичко това подплатено с богатия, лек и омагьосващ стил на Карлос Руис Сафон. И как винаги успява да ни изненада!
Действието се развива в следвоенна Барселона, а главният герой е Даниел, синът на книжар, който извървава неповторимия си път от детството към зрелостта, от наивността - през смъртта - до любовта. През годините неотлъчно го съпътства интригата около любимата му книга и мистичния й автор Жулиан. Всичко започва в лабиринта на Гробището на загубените книги. Оттам нататък пътят на героя се пресича с много други и Сафон старателно отделя време и внимание да ни разкаже за всеки един от тях. И всичко е ново и непознато, но сякаш се повтаря... Леко и привидно несъществуващо усещане - като сянката на вятъра. Тя крие много тайни.
събота, 12 януари 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)