Защо? Отворете коeто и да е ревю в Google и ще разберете.
Не, шегувам се! Четете тук, всичко ще ви обясня, но без да ви спойлвам.
Филмът на известния със стила си френски режисьор и сценарист Гаспар Ное оставя силно и long-lasting впечатление у всеки свой зрител. В него има всичко на всичко петнадесетина сцени, всяка от тях заснета от един ъгъл, без прекъсване. Заснемането му отнема изумително кратко време - около седмица. Паузите между отделните сцени могат да причинят всекиму световъртеж, а болка в очите - със сигурност. Но всичко е с цел засилване ефекта на посланието. Затова и филмът е, по своему, шедьовър.
"Необратимо" започва от финалните надписи и свършва със заглавието. Историята се разказва отзад-напред и проследява един ден от живота на млада двойка в Париж. Както можете да предположите, случва се нещо необратимо, преобръщащо света им. И макар финалните (хронологически) сцени да са най-ужасяващи, точно първите (хронологически) причиняват у зрителя най-силна болка.
Един филм, отвратително реалистичен в дадени моменти и нежно всекидневен в други. Като Ин и Ян, свързани по най-неочакван, но, разбира се, идеално балансиран начин. Заснет в близък до документалния стил, "Необратимо" ни напомня, че реалността от красива може да премине в отвратително грозна и ние нямаме власт над това. Не можем да сме по-виновни и по-невинни едновременно. Времето руши всичко. Да се отърсим от заблудата, че имаме избор.
Успоредно с темата за времето като най-лошият ни враг, е засегната и тази за пророческия характер на сънищата и на заобикалящия ни свят. Често ни се е случвало в миг на отчаяние да се обвиняваме, че е имало знаци навсякъде, но ние просто не сме ги прочели, нали? А ако бяхме... Но знаем, че не бихме, дори да опитаме отново и отново.
Главните роли изпълняват зашеметяващата Моника Белучи и уникалният й съпруг Венсан Касел. Никой не би се справил по-добре от тях. Връзката им след дванадесетгодишен брак е прекалено силна и прекалено близка и непринудена и това си личи преясно на лентата.
Филм силен, провокативен и въздействащ, непрепоръчителен за хора с лабилна психика, изострена чувствителност или слаби сърца. Не е филм, който да си пуснете за убиване на времето, защото той ще ви разкаже точно как времето убива. Не е филм, който да гледате на романтична среща, в лежерна неделна вечер или пък с децата. Забранен е за лица под 18 години и затова си има причина. Но е филм, който си заслужава търпението, отвращението и вниманието ви.
Чак в края му ще оцените всеки детайл, всеки намек, всяка неразбираема дотогава реплика. Всичко си идва на мястото. А чувството за обреченост заплашва да ви погълне.
Ах това европейско кино.
