Самообвинявам се. Как така чак сега гледах този филм? Толкова добри отзиви, толкова много награди по наши и чужди фестивали... а и трябва да подкрепяме българското, нали? За щастие в този случай не му е нужна нито подкрепа, нито защита, нито каквото и да е помощно средство. Филмът в невероятен.
Заснет по книгата на Илия Троянов (българин живеещ в Германия) Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е отчасти автобиография на собствения му живот. Той разказва историята на едно семейство от Карлово и в частност на Алекс (Карло Любек) и на дядо му Бай Дан (Мики Манойлович), цар на играта табла. В началото на 80те години родителите на Алекс (Христо Мутафчиев и Ани Пападопулу) решават да емигрират със сина си на Запад. 25 години по-късно Алекс е в немска болница след тежка катастрофа, в която са загинали родителите му. Остарелият Бай Дан заминава за Германия. Младежът не разпознава дядо си, защото от катастрофата е получил амнезия. И така, Бай Дан започва да учи внука си на табла, чрез която по свой (и то доста интересен) начин му разкрива философията на живота. Дядото измъква Алекс от болницата и двамата тръгват на път с тандем (двойно колело). По време на това пътуване обратно към България – но и обратно към миналото – паметта на Алекс бавно се възвръща, а с нея и желанието му за живот, което сякаш отдавна е загубил.
Не съм наясно доколко двамата главни герои са българи и доколко - сърби или някакви други славяни - Мики говори като чист българин, докато Карло има лек акцент - говори правилно, просто звучи някак чуждоземски. Но играта им е силна, а във всеки кадър с Карло се впечатлявах колко е красив. Очите, забележете очите.
Стилът на режисура е интересен и печеливш - бързо привлича вниманието. Ретроспекциите, макар и много са сякаш дори недостатъчни - искаш да видиш, да разбереш повече, видяното силно те заинтригува. Това е хубаво. Саундтракът също пасва перфектно. Една песен още ровя да си я намеря...
Няма да говоря за образите на героите, само ще кажа, че върху тях се гради целият филм - и нормално. Макар продукцията да е скъпа - все пак в нея участват не само България, но и Словения, Унгария и Германия, историята се гради основно върху характери и сблъсъците им. И щом филмът е толкова добър направо не знам какво да очаквам от книгата, която вече е в списъка Искам да прочета.
Нямам какво толкова повече да кажа за филма - трябва да се види, атмосферата му е омагьосваща. Много е стойностен. Сякаш няма слаби сцени, всичко е съчетано перфектно и е там с определена причина. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е доказателството, че сериозен филм може да бъде поне отчасти и забавен филм. И че има нещо като типичен български хумор. Също така доказва, че българското кино има бъдеще с режисьори като Стефан Командарев. За последен път - изненадана съм и съм впечатлена :)
Сега остава да гледам и Източни пиеси... само дано тоновете реклама си струват гледането.
