понеделник, 29 март 2010 г.

Хачико / Hachiko: A Dog's Story (2009)


Много накратко. Много сълзи се изляха на този филм. Той затова е и създаден. Да те разчувства, да те удари в най-слабото място. И не трябва да се гледа от хора, които не обичат кучета. Макар че няма как да не докосне и тях.
Става въпрос за куче, което живее две години със стопанина си, а след смъртта му всеки ден го чака да се появи на гарата - там, където го е изпращал и посрещал и преживе. Там и умира.
Филмът е по истински случай. И не направен така, че тъкмо да се успокоиш и отново да се разплачеш. Освобождаващо е да пролееш сълзи на една такава красива история. Омръзна ми да се опитват да ги изтръгват от мен с всевъзможни любовни романи. Стойностни филми могат да се направят и с толкова: добър актьор, красиво куче, една къща и една гара.

неделя, 7 март 2010 г.

Петте души, които срещаш в рая / The Five People You Meet in Heaven (2004)


Всичко започна от... Facebook. Една от любимите ми апликации - Quotes from books. Хах. Постоянно рефрешвах и постоянно ми се падаха цитати от тази книга. И в крайна сметка реших да си я изровя ако я има и да си я купя. Е, Google ми предложи компромисен вариант - филм от 2004г. на Hallmark.
Филмът започва със смъртта на главния герой - Еди (Джoн Войд) - и продължава със срещата му в рая с пет ключови за живота му личности, които се заемат със задачата да променят светогледа му за живота, съществуването като цяло, доброто и злото, любовта и омразата, смисъла и безмислието. За връзката между хората. "Because, Eddie, the world is full of stories... but the stories are all one". Красота просто. Нещо като петте кръга на рая - не можеш да продължиш, ако не си си взел поука. Ако не си простил. Ако не си съжалил. Ако не си благодарил. Такива работи.
Това е историята на един цял живот. Филмът е наситен с всички ретроспекции и надничания в чужди животи. Живот, който на всеки в началото ще се струва обикновен. А на края този всеки ще осъзнае, че обикновени животи няма - всеки живот е уникален, специален, значим по своему.
Само да спомена преди да спра още четири неща:
1. Възлюбената на Еди беше повече от очарователна.
2. Момиченцето накрая беше уникално красиво.
3. Един филм не е нужно да е скъп, за да е силен.
4. Ще продължа да си търся книгата, разбира се :)