Александър Рибак е талантливият сладур, който спечели с голяма преднина Евровизия 2009. Момчето ме грабна отведнъж – има руска жилка, живее в Норвегия (<3), цигулар е (<3), пее страхотно, усмихва се искрено. Песента, с която спечели – Fairytale – дълго време ми беше на рипийт нон-стоп. Дори ми я пуснаха на бала в ресторанта, когато влязох.
Скоро след победата си, възползвайки се от внезапната слава, той извади и албум - Fairytales, който веднага бе прослушан от моя милост. Вътре има 5-6 наистина хубави песни, които аз редовно си слушам. Някои от тях са без почти никаква музика – идеята е, че всичкото внимание е насочено в текста, други пък нямат текст, трети са наситени и с двете. Ако ви се занимава, изтеглете си Fairytale, Roll with the Wind, … и 13 Horses.
Една от най-добрите ми приятелки наскоро ми каза, че я е изтрила, защото е „отвратителна”. Аз съм мазохист и си я слушам от време на време. Песента те зарежда с... не точно негативизъм, а по-ското с голяма доза тъга, отчаяние, безнадежност. Но е красива, много – буквално виждаш какво се случва. Точно това му харесвам на песните – чиста емоция – или те усмихват или те просълзяват. Слушали ли сте Hurt на Кристина Агилера? Всеки път ме разстройва, особено ако гледам и клипа в същото време. Песента е уникална.
Е, 13 Horses е уникална по себе си, разказвайки ужаса, който преживяват 13 коня след като корабът на господарите им потъва в открито море. Започва спокойно, бавно и малко по малко се надига... буквално. Не я слушайте, ако не знаете английски на едно... доволно ниво. Текстът е разбираем, текстът е всичко. Не е нещо, което ще си пуснете в компания. А в комбинация със силният глас на Рибак се получава нещо... Нещо. Нещо, което искрено ви съветвам да чуете поне веднъж. То веднъж стига, за да разберете за какво говоря.
