Аватар / Avatar (2009)

Гледахте ли го? Все още не? Време е. Значи си направете един 12-левов подарък за Коледа още СЕГА и тичайте в киното. Само гледайте да сте се наспали предварително, че очите ще ви заболят от 3-часов полу-триизмерен филм. Заслужава си.
За колко ли филма тук съм използвала епитета 'уникален'? Няма значение. Този филм е по-уникален. Хайде да не прекалявам, макар да ми се прииска да напиша и 'най-уникален'. Джеймс Камерън не само не ни разочарова - той вдигна левтата. Тричасовата лента, по която е започнал работа още през 1999 (това е отдавна, а аз го помня, значи остарявам) и е пръснал над 400млн. долара е изпипана отвсякъде. Няма брънка във веригата. Почти забравих, че имам кола и пуканки, така бях запленена.
Анимацията. Разбира се, че тя първо. Все пак 80% от филма, ако не и повече е Анимацията. Влюбена съм в сините хора <3 В Гората. Е, то горите са ми слабост по принцип. Не знам какво да пиша, как да ви убедя, че този филм трябва да бъде гледан. Просто трябва. Всеки би го харесал. Дори майка ми, която отрича всичко фентъзи и сай-фай. А такива като мен will simply fall in love.
Аватар разказва историята на един бивш пехотинец (Джейк Съли), парализиран от кръста надолу, който след смъртта на брат си близнак (който е учен), заема мястото му в изследвания на местните на новооткритата планета Пандора и още по-точно - мястото му в тялото на неговия аватар - едро синьо същество с тайнствени светлини по тялото и лицето, в което 'пренасят' съзнанието му, за да може по-бързо да се интегрира сред местните. Целта на хората е всъщност да ги проучат, за да могат по-късно да ги прогонят и да вземат от планетата им това, за което са дошли - скъпи ресурси. Прекарвайки близо 3 месеца с племето Омнитакая обаче, Съли осъзнава, че те не са врагове, а просто създания, които искат да опазят начина си на живот и трябва да преоцени ситуацията и да избере на чия страна е - на тази на човешкото или на тази на чуждото.
Звучи малко прекалено фатално, но нещата във филма са доста по-плавни и по-сложни, така че не е плосък, определено не.
Актьорският състав бе подбран много приятно, без безкрайни величия, но пък с хора, които сме срещали и чиито имена поне някои (примерно аз) знаем. Сам Уоргтингтън, който играе Съли се представи доста добре, а и е готин... а фактът, че е потресаващо нисък бе прикрит от факта, че героят му е постоянно в инвалидна количка. Изненада бе също така участието на Мишел Родригез и Сигърни Уивър.
Какво да ви кажа. Красота. Музиката. Анимацията. Посланието. "Ние, хората, унищожихме природата на нашата планета и сега дойдохме да учищожим и вашата".
Като магия пренесена на екран.

Добра Година / A Good Year (2006)

Има някаква класа, някаква скрита сила във филмите, свързани с виното и лозарството. Сякаш от самите чаши, бутилки и лозя лъха някаква топлина и се влива през екрана в теб. След минути вече се чувстваш там... или поне ти се иска да си.
Да не забравяме и факта, че тези филми са винаги все някак свързани с теми за живота - за нормалния, реален живот. И винаги носят поука. И ни карат да се замислим. И ни докарват усмивкa накрая.
Сюжетът е изненадващо праволинеен и лесен за обобщаване: Богат работохолик в Лондон получава наследство от богатия си чичо във Франция след неочакваната му смърт - шатото му със сякаш безкрайни лозя. Потегляйки към мястото, с което свързва едни от най-топлите и ценните си спомени, само за да го продаде, той няма идея с какво ще се сблъска. Не осъзнава колко бързо нещата могат да се обърнат с главата надолу, а приоритетите - да се пренаредят. Все пак е трудно човек да игнорира щастието, когато то го блъска между очите...
Ръсел Кроу е н-е-в-е-р-о-я-т-е-н. Сякаш ролята е създадена за него. Безупречен. Естествен. Поглъщащ. Какъвто е и целият филм, всъщност. Грабва те и не те пуска - звучи почти като книга! Е, тази книга съм препрочела поне 4-5 пъти и все още не ми е омръзнала ;)
Очарована съм от визията на филма. Шатото... мечта. Светлината, обстановката, панорамите, особено на фона на влажен и мрачен Лондон... приказка :)
Филм, поредното доказателство, че човек може бързо или бавно, лесно или с много труд да обезмисли живота си. И че никога не е късно да се върне към корените си, към семплото щастие, към спокойствието; да си припомни как да цени или да започне пак да цени 'простите' неща в живота. Защото нищо прекалено не е хубаво. И да не забравяме: In vino veritas!
Гледайте го. Няма да съжалявате.

Светър е Голям и Спасение Дебне Отвсякъде (2008)

Самообвинявам се. Как така чак сега гледах този филм? Толкова добри отзиви, толкова много награди по наши и чужди фестивали... а и трябва да подкрепяме българското, нали? За щастие в този случай не му е нужна нито подкрепа, нито защита, нито каквото и да е помощно средство. Филмът в невероятен.
Заснет по книгата на Илия Троянов (българин живеещ в Германия) Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е отчасти автобиография на собствения му живот. Той разказва историята на едно семейство от Карлово и в частност на Алекс (Карло Любек) и на дядо му Бай Дан (Мики Манойлович), цар на играта табла. В началото на 80те години родителите на Алекс (Христо Мутафчиев и Ани Пападопулу) решават да емигрират със сина си на Запад. 25 години по-късно Алекс е в немска болница след тежка катастрофа, в която са загинали родителите му. Остарелият Бай Дан заминава за Германия. Младежът не разпознава дядо си, защото от катастрофата е получил амнезия. И така, Бай Дан започва да учи внука си на табла, чрез която по свой (и то доста интересен) начин му разкрива философията на живота. Дядото измъква Алекс от болницата и двамата тръгват на път с тандем (двойно колело). По време на това пътуване обратно към България – но и обратно към миналото – паметта на Алекс бавно се възвръща, а с нея и желанието му за живот, което сякаш отдавна е загубил.
Не съм наясно доколко двамата главни герои са българи и доколко - сърби или някакви други славяни - Мики говори като чист българин, докато Карло има лек акцент - говори правилно, просто звучи някак чуждоземски. Но играта им е силна, а във всеки кадър с Карло се впечатлявах колко е красив. Очите, забележете очите.
Стилът на режисура е интересен и печеливш - бързо привлича вниманието. Ретроспекциите, макар и много са сякаш дори недостатъчни - искаш да видиш, да разбереш повече, видяното силно те заинтригува. Това е хубаво. Саундтракът също пасва перфектно. Една песен още ровя да си я намеря...
Няма да говоря за образите на героите, само ще кажа, че върху тях се гради целият филм - и нормално. Макар продукцията да е скъпа - все пак в нея участват не само България, но и Словения, Унгария и Германия, историята се гради основно върху характери и сблъсъците им. И щом филмът е толкова добър направо не знам какво да очаквам от книгата, която вече е в списъка Искам да прочета.
Нямам какво толкова повече да кажа за филма - трябва да се види, атмосферата му е омагьосваща. Много е стойностен. Сякаш няма слаби сцени, всичко е съчетано перфектно и е там с определена причина. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е доказателството, че сериозен филм може да бъде поне отчасти и забавен филм. И че има нещо като типичен български хумор. Също така доказва, че българското кино има бъдеще с режисьори като Стефан Командарев. За последен път - изненадана съм и съм впечатлена :)
Сега остава да гледам и Източни пиеси... само дано тоновете реклама си струват гледането.

Head over Heels / Лудо Влюбена (2001)

И без да вдигаме голям шум по повод моето 'завръщане', просто ще започнем оттам, където спряхме. Плюс-минус осем години. Ще спомена доста накратко един филм от този век; той е от още прохождащите и все ще неутвърдени като жанр романтични комедии... и му личи, по един приятен начин.
Като малка (т.е. на 11-12 години) гледах този филм с умиление по няколко пъти и бях го наредила сред любимите си. Сега му се радвам отчасти заради старото време, отчасти заради самия него. Все още сляпо вярвам в любовта, сродните души и мъжете герои. Вярно, прекалено е перфектен и сладък, но това го прави и вкусен. Свежите идеи тогава в наше време са преекспонирани и превърнати в клишета, не че това ги прави по-малко забавни. Моника Потър и Фреди Принс Дж. (а те къде се дянаха в последно време!?) постоянно те провокират да се вглеждаш в лицата им и да търсиш някакви несъвършенства... и, разбира се, това са напълно безплодни усилия. Или поне аз намирам и двамата за красавци, знам ли :?
Сюжетът е крайно елементарен: Момиче, за пореден път разочаровано от любовта и мъжете, се пренася да живее при четири красиви, но недотам умни манекенки в страхотен апартамент срещу смешен наем. В сградата тя среща г-н Перфектен и след няколко случайни срещи и постоянно наблюдение през прозореца си на неговия апартамент вече е тотално влюбена в него. Една вечер, наблюдавайки го, тя става свидетел на странно убийство в неговия дом - трупът липсва. След като полицията подминава случая с подсмихване, тя и четерите съквартиантки се впускат в разследване, което не е сигурно къде точно ще ги отведе.
Ако решите да гледате това, се пригответе за час и двадесет минути усмивки, любов и, хайде от нас да мине, мааааалко екшън. Няма някакви велики поуки или силна мъка. Ако после не помните всичко, не се съдете - в целия филм запомнящи се са само няколко определени сцени. Но пък си струват :)

Наминавам набързо...

' Като нежен летен дъжд...

Лирическо отклонение. Връщам се на темата.
Изключително се извинявам, че съм толкова нередовна напоследък и че не съм писала ревюта от близо месец, но наистина си имах причини, които скоро ще вършат. Лятото за мен започва, вече съм официално студентка и сега месец и половина смятам главно да си почивам и да се занимавам с каквото аз искам. Свърши се. За добро или лошо. Не мога да повярвам.

Breaking Dawn / Зазоряване (2008)

Не четете, ако все още не сте чели книгата.
Постът съдържа множество спойлери.
Ето ме, изтичат и последните ми няколко дни преди започването на адските (буквално) изпити, а аз чета книга. И се извинявам с това, че е на английски, т.е. е един вид упражнение. Логично е тогава и този пост да е на английски, но... както и да е.

Не знам дали съм способна да дам обективна или каквато и да е точна и всеобхватна оценка на тази книга. Обожавам Здрач Сериите. Дори не знам коя ми е фаворит вече - колебая се силно между втората и третата (ака Новолуние и Затъмнение).
Четвъртата книга е три пъти, ако не и повече, по-дебела от първата. Това е краят - Стефани Мейер казва, че повече поне по продължението на историята няма да се пише. Следващата книга е Midnight Sun (Среднощно Слънце) и се развива успоредно със Здрач, само че през очите на Едуард.
Но да кажа поне малко за BD. Много от удоволствието ми бе убито - прекалено много се ровя из интернет и знаех какво ще стане в общи линии, не знаех само че как точно ще стане. Явно е, че писателката е изстискала доста неща от пръстите си, сякаш са й плащали за дума. Може и така да е. Но така беше и в седмия Хари Потър и ние все пак го обичаме, нали?
Тази книга не е вече невинната любовна история. Героите са ни добре познати, по-зрели са, по-опитни. Има сватба, дете, секс, смърт (не в тази последователност), отношенията са все така объркани и никога нищо не е прекалено розово. Смея да кажа, с Бела продължаваме да мислим почти еднакво и съм отчасти горда с това.
Дразни ме прекалено розовият хепи енд, макар и да осъзнавам, че си го заслужиха. Радвам се, че Бела се вмести толкова добре в новата си кожа. Не ми допадна как бяха нагодени някои неща. Харесват ми всички нови вампири, които се появиха. Харесват ми страшно много неща. Особено ми допадна да чета от гледанта точка на Джейкъб, друго си е да му влезеш в главата. Щеше да е добре да има и Едуард-част, според мен. Така е някак странно - те са тримата главни герои, защо така игнорираме Ед? Но пък той си има цяла книга, така че да не го мислим. И ще живее forever, за което му завиждам ;Р
Радвам се, че все още в главата ми образите на Едуард и на поне половината други герои са различни от екранните им такива. Само дето вече Кристен и Бела са ми в едно - само визуално, разбира се.
Съжалявам също, че така и не се получи качествена "бойна сцена". Но и това, което ми бе дадено, ми стига. Представям си го кристално ясно в главата си и се надявам да го направят качествено и във филма. Определено има множество интересни персонажи. Ще ми се също така Джаспър да имаше мааааалко по-голяма роля. И как ще покажат във филма новото зрение на Бела? Хъх.
Не мога да не обърна внимание на главното, което продължава и продължава да ме влече към тези книги: Начинът, по който всяка емоция, всяко усещане и всеки детайл са описани. Как повечето, което се случва е всъщност в главите на героите, а действята са от второстепенно значение. Желанията да прегърнеш, да защитиш, да съхраниш, да опиташ, да победиш - толкова типични за всеки човек, а толкова важни. Защото светът няма смисъл за нас, ако някои неща не са част от него. Има нещо омагьосващо в тези книги, нещо влечащо и пристрастяващо. Един нов стар свят, скрит добре в нашия, разкриващ ни се в пълния си блясък и светлина малко по малко.
Толкова много и все объркани мисли. И повторения. Ще едитвам.

That Hamilton Woman / Лейди Хамилтън (1941)

Отдавна не бях си доставяла удоволствието да гледам черно-бял филм. Има нещо уникално в тези филми, което ме оставя без дъх. От тях лъха на старо, но и на качествено - като при червеното вино. Сгрява те, разчувства те, усмихва те, напомня ти защо за времето, за което преди са правили един днес правят десет (минимум). Разликата е в стойността му като филм.
Пристрастна съм, да.
Но, наистина, не знам как съм пропуснала да гледам този филм. Участва Вивиан Лий, позната ни като Скарлет О'хара в Отнесени от Вихъра. Участва и Лорънс Оливие или още Хийтклиф от Брулени Хълмове. Още повече, че след този филм двамата актьори се женят. Обещаващо, а? Или поне за ценителите на старото кино :)
Накратко: Младата и безумно красива Ема е омъжена за доста по-възрастния от нея британския посланик в Неапол. Има всичко, за което някога си е мечтала, дори е приятелка с кралицата, но не е истински щастлива. Когато един ден в Неапол акостира корабът на британския флотоводец Хорейшо Нелсън, между офицера и лейди Хамилтън пламва страстна любов. Тя обаче трудно може да бъде съхранена в онези тежки времена...
Съжетът не е натруфен, нито прекалено измислен. Но не трябва да забравяме, че гледаме романтичен филм - а връзката между героите и до ден днешен е символ на голямата любов.
Нямам критики. Имам, разбира се, на те са незначитрлни. За времето си дори монтажът е доста добър.
И отново разбира се, това не е филм, който може да се гледа "просто така". Нужна е определена настройка и настроение ;)

The Proposal / Предложението (2009)

Да обърнем повече внимание на Предложението. Откакто видях трейлъра му в youtube нямах търпение да гледам филма - дори си го свалих и периодично си го пусках (това за трейлъра). В Бургас, разбира се, все още не е дошъл - но аз имах пътуване до София и малко свободн време там :D
Лято е. Започва бълването на романтични комедии от Холивуд. Има някои, които ми звучат доста любопитно и някои, които ще подмина. Стартът им обаче е добър. И как няма, със Сандра Бълок и Раян Рейнълдс в главните роли.
Маргарет (Бълок) е деспотична бизнесдама, мениджър на издателско дружество. От недоглеждане обаче те оставя визата си да изтече и трябва да бъде депортирана в Канада, а работата й - да й бъде отнета. Спасението е само едно: брак. А най-удобен и лесен за манипулиране, поне на пръв поглед, е нейният верен асистент Андрю (Рейнълдс). Предстои им да докажат пред властите, че бракът им не е просто по "сметка", както и да преживеят един уикенд със семейството на Андрю. И тогава се случва недотам непредвидимото.
Не, комедията не е нищо ново под слънцето, хуморът не е новаторски, НО(!) Има ли изобщо лош филм с Бълок? Присъствието й на екрана е завладяващо, допълнено великолепно от младата кръв на Рейнълдс и от второстепенните герои (главно семейството), които изобщо не са за подценяване.
Филм, в който романтиката разцъфтява, макар това да изглежда на пръв поглед невъзможно, в който героите попадат в незабавни за тях, но страшно забавни за нас ситуации не е нищо ново. Но това, в случая, не е лоша черта. Нека любовта възтържествува. Нека всичко е поне за малко по-семпло, отколкото е по принцип.
Голата сцена ми е фаворит, естествено, беше неочаквана и уникално забавна. Както и тази на поляната с бабата. Отидете и ги вижте. Гарантирам два часа добро настроение.

edit: Между другото, не забелязвате ли прилика между този плакат и този на Отново на 17? :D

17 Again / Отново на 17 (2009)

Най-сетне една позитивна публикация, в последно време все са отрицателни.

И най-сетне филм, който да ме разсмее. А като излязох от киносалона ме бе обзело едно такова оптимистично и весело настроение. Какво повече да иска човек?
Сюжетът е абсолютно клише: Момче проваля тъкмо започналата си кариера, за да се ожени, а след 20 години ужасно съжалява за това. Животът му се разпада - жена му го напуска, децата му го отбягват, не получава напълно заслуженото повишение на работа. И тогава идва неговият шанс: Отдава му се възможност да стане отново на 17 и да насочи живота си в съвсем друга посока. Или поне той така си мисли...
Никога не съм имала нищо против Зак Ефрон. Имах много против High School Musical 1,2,3. Момчето е красиво, лъчезарно, бих казала, че играе доста добре. И явно се занимава активно с баскетбол, защото все такива роли му дават.
Съжалявам само, че имаше толкова малко Матю Пери в картинката. Съжалявам също, че любимецът ми от Приятели (Чандлър) започва да остарява. Е, дано поне го виждаме по-често на екрана през следващите години.
Второстепенните герои бяха до един радващи... добре де, поне "баща му" (Томас Ленън). А като проговориха на елфически щях да падна - това определено си беше изненада. Като цяло, с всички герои се случи поне едно нещо, което беше забавно. Час и половина минаха неусетно - не ми доскуча и за минутка, филмът е пипнат отвсякъде.
Отново на 17 е комедия на ниво. Може и не всички шеги да са новоизмислени и за пръв път използвани, но крайният ефект е постигнат. На моменти ме бе страшно срам от името на героя, на други му се възхищавах, на трети ми се насълзяваха очите от смях - от всичко по малко, а на моменти и по много :)
Филмът не е натоварен с кой знае каква философия. По-скоро за пореден път ни демонстрира как хората често не оценят какво имат докато не го загубят.
Филм, който бих гледала с голямо удоволствие още на следващия ден. Ако търсите нещо неангажиращо, усмихващо и свежарско - това е.

Push / Специален Отряд (2009)

Майн гот, това беше най безмисленият филм, който съм гледала от... месеци! Дори не си помисляйте да го гледате, освен ако не сте огромни фенове на Крис Еванс или Дакота Фанинг. Аз не съм и затова смятам тези мои два часа за абсолютно и безвъзвратно изгубени. Та.
Още от заглавието и от превода му се надушва гнилото... така де, откога бутам = специален отряд?
Преди да седна да пиша се замислих много, опитвайки се да откроя и изтъкна добрите страни на филма. Но той толкова ме разочарова, че не съм способна.
Накратко става дума за мутанти (по-скоро нещо като героите от сериала Heroes), които биват преследвани от т.нар. Отряд, чиято цел е да създаде най-силната армия на света. Действието се развива в Хонг Конг (по някаква странна причина) и се върти около героите на Крис Еванс, Дакота Фанинг и Камила Бел, които са следователно ясновидец, телекинез и илюзионист (или телепат, вие избирайте). Те се опитват да намерят едно куфарче, но това се опитват да направят и Отряда и едни други, които май наричаха Дрифтъри.
Във филма са вкарани идеи, които са смислово несвързани и наблъскани просто така, за пълнеж. Сякаш са сменяли режисьорите или сценаристите или и двете и накрая се е получила ужасна каша.
Не мога да ви посъветвам да го гледате дори и заради ефектите, такива няма. Дори снимката на постера я няма във филма... No comment. Най-много пари, имам чувството, са хвърлили за рекламата, която беше НАВСЯКЪДЕ из интернет.
Имаше една-две добри сцени... напълно недостатъчно.
Абсолютна загуба на време.

Отиде си Кралят на попа.

Новината ме хвана абсолютно неподготвена в 6 и нещо тази сутрин на автогарата в София - Тройка на разсъмване започнаха с това. В първия момент не го осъзнах - осъзнаването дойде много по-късно. Но да, той е мъртъв.
Обожавам Майкъл Джексън (1958-2009г). Същността му, музиката му, идеите му, дейността му, борбеността му. Някои от действията му ме разочароваха на моменти, но не спрях да му вярвам и да му се възхищавам. Не спрях и да го защитавам пред другите, които го хулеха по няколко различни причини.
Случилото се, предполагам, е последствие от собствените му действията, но това не ме успокоява. Само ме натъжава повече. Един от Великите, Кралят на попа си отиде твърде млад. Изтормозен от постоянни обвинения и нападки последните поне 5 години.
Никога няма да го забравя, никога няма да спра да го слушам. Музиката му ми дава нещо, което досега не съм открила в ничия чужда. Толкова много емоции, такива послания, такава сила.
Aко не сте, макар и да се съмнявам - чуйте в негова чест някоя и друга песен: Black or White, They Don't Care About Us, Billy Jean, The Way You Make Me Feel, Beat It, Bad, Thriller, You Are not Alone, Remember the Time, Man it the Mirror, Heal the World, USA for Africa, Earth Song и сякаш стотици други.
Почивай в мир, Майкъл.

Bride Wars / Сватбени Войни (2009)

Доста филми гледах напоследък, а изобщо не съм писала. Доста "работа" ме чака. И никакво време...
Трябва да знаете, че не пиша за обсолютно всеки филм, който гледам. Ще ми бъде невъзможно. А и не всеки заслужава, все пак ;)

Днешният ми избраник е ясен (на заглавието е!). Няма да ви занимавам много точно с този филм. Чисто и просто очаквах да е нещо повече. Какво се случва може да се каже в едно дълго изречение, което не е хубаво. Още по-лошо е, че не беше забавен. Очаквах да е забавен. И не само аз.
Главните героини са най-добри приятелки от детските си години. Този факт обаче е, меко казано, поставен пред изпитание, когато се получава така, че сватбите и на двете са на една и съща дата в хотел "Плаза". Всяка от тях започва да прави номера на другата и да се опитва всячески да провали сватбата й. Детска им работа. И естествено, завършва по най-добрия възможен начин.
Много харесвам и двете актриси, Ан Хатауей дори ми е любимка, след като я гледах в Becoming Jane. Но филмът е прекалено... обикновен за тях.
Не мога да отрека, разбира се, че имаше и своите моменти. А посланието накрая беше трогващо.
Но! Нито имаше кой знае колко гадни номера, нито кой знае каква драма, нито може да се нарече комедия. А не е и сериозен. Т.е. доста неориентиран филм. Но какво да се прави, предполагам, че трябва да има и такива, за да изпъкват сред тях хубавите :)

Jacquou le Croquant / Жак Бедняка (2007)

Нямах намерение да гледам този филм снощи. Всъщност започнах Paperback Hero (1999) с Хю Джакман, но филмът заби към средата, ядосах се и си пуснах друг.
Изтеглих си Jacquou le Croquant заради Гаспар Улиел, чиято филмография се опитвам да изровя със зъби и нокти... Но тъй като повечето му филми са френски, не мога. А това ме изнервя, защото аз винаги намирам всичко :D Обърнах внимание на този *много хвалебствени прилагателни* талант докато правих един уоупейпър за най-добрата ми приятелка с любимите й секси актьори. Можете да го видите тук -> http://stray-spirit.deviantart.com/ И докато търсих негови снимки, просто ме грабна, та... да.

Жак Бедняка много ми хареса. Не само заради актьора, който е страшно секси... навсякъде. Във филма си личи европейското, различен е, сякаш въздухът е друг и в същото време е толкова добре направен, все едно е сниман в скъпо холивудско студио. Не е нещо прекалено тежко или по-точно историята е поднесена добре, успоредно с нещастието има и достатъчно силно да противодейства щастие. Наситен е с различни настрония.
Действието започва през 1815г. във Франция, след френската революция, когато роялистите се връщат на власт. Жак (Гаспар Улиел) е щастливо дете в щастливо семейство. В първите няколко минути от филма. Бащата на Жак е привърженик на Неполеон, бива заловен от властите по заповед на местното господарско семейство Нансак и скоро след това - убит. Майката на момчето умира от мъка по него скоро след това. Жак дава клетва да отмъсти за семейството си. В тези жестоки години, той има късмета един свещеник да се смили над него и да го вземе под крилото си. След години на Жак най-сетне се отдава възможност да изпълни клетвата си и да свали от власт Нансак. До младежът неотлъчно стои любимата му от детските му години Лина (Джудит Дейвис), а любовта им е естествена като въздуха, който дишат, без драми и проблеми, което е толкова приятно за гледане и толкова странно след всички сложнотии, на които сме свикнали от Холувуд. Не мога да не спомена и красивата Шарлот (Бояна Паник), която внася малко смут в цялата картина на филма. Аз много я харесвам ^^
Природните картини в този филм са поразителни. Не са нещо внушително като Гранд Каньон, но определено си заслужават гледането. Режисурата много ми хареса. На няколко пъти позициите и движението на камерата ми направиха доста приятно впечатление.
Филмът те поглъща. Веднага свикваш с картината, атмосферата е пресъздадена страхотно. Не се страхуват да покажат кръв, когато се наложи. Човешките отношения са реални и нищо не е прекалено просто или прекалено сложно. Сюжетът не е особено предсказуем, макар да може да се предполага какво ще стане като цяло.
Повечето актьори са доста красиви. Справят се добре с ролите си, раздават се, така да се каже. Детето Жак ме впечатли. Гаспар ме изненада на моменти. Страшно ми хареса сцената в кладенеца, както и танците. Актьорът определено има изразително лице и магнетични очи. Препоръчвам ви да го гледате, няма да съжалявате. Пристрастна съм към такъв тип филми, но мисля, че на всеки нормален човек доста ще му хареса. Само да знаете, че е дългичък ;)

Undiscovered / Неразкрити таланти (2005)

Пффф. Отсега ви казвам, филмчето is not worth it. Гледах го главно заради Стивън Страйт, но няма начин просто да подмина... останалото.
Всъщност, какво ми хареса: Противно на логиката той е някак си реален. Имаш чувството, че си там, че си съпричастен, просто защото случващото се ти е някак си близко - барове, заведения за бързо хранене, простички забавления, неперфектни отношения, радости и разочарования. Сцената в леглото беше толкова нежна :)
Амбициозният модел Браяр (Пел Джеймс, което е женско име XD) и опитващият се да пробие музикант Люк (Стивън Стрейт) се влюбват от пръв поглед, когато случайно се срещат в метрото в Ню Йорк. И двамата предполагат, че това ще е и последната им среща, още повече че Люк заминава за ЕлЕй да търси реализация. Но постигайки успех като модел Браяр също потегля за ЕлЕй, желаейки да се пробва в киното. Там се запознава и сприятелява с Клеа (Ашли Симпсън) и, разбира се, отново се среща с Люк, който пее в един бар и все още не е подписал договор с никоя звукозаписна компания. Браяр и Клеа решават тайно да му помогнат и моделът задейства връзките си, за да го направи известен. Междувеменно се страхува да бъде с него, въпреки осезаемата химия между тях, защото има лоши "спомени" от последното си гадже рок звезда (Стефан Мойер, Бил от Истинска кръв). Каква е цената на славата и какво става по-нататък ще разберете, ако го гледате.
Не че ви карам. Пак казвам, ако искате да си губите времето по-качествено, по-добре гледайте този, който съм коментирала отдолу :Р
Но всъщност нямаше момент, в който да искам да го спра. Макар и слабо, той поддържаше интереса ми до последно. Реших да го гледам и напук на слабия му рейтинг в iMDB (3.6), за което отчасти съжалявам. И все пак бих му дала повече отколкото е рейтинга му там - 5, най-много.
Саундтракът беше дпста приятен, текстът на няколко песни ме впечатли. Може би ще ги потърся.
Ашли Симпсън, заради която всички, чиито коментари прочетох пискат изобщо не направи чак толкова лоша роля. Не беше страхотна, но всъщност си беше второстепенна героиня и не се натрапваше. Също така, пя добре.
Интересен факт е, че май Beautiful на Джеймс Блънт e oт саундтрака, още от първата сцена, в метрото. Аз не харесвам Джеймс Блънт. А актьорът, който играеше братът на Люк (Ким Пардю) ми прилича на кръстоска между Мик Джагър и Джон Бон Джоуви.
Като цяло, ако харесвате "сладки", но не и прекалено, филми, ако повърхностната игра на актьорите не ви дразни, ако гледате с невероятен интерес Ориндж Каунти и не ви се гледа филм, в който чувствата и отношенията между героите са прекалено тежки и слабо да има поука, освен "Славата главозамайва", то - гледайте този. Аз не бих го гледала повторно.

The Covenant / Заветът (2006)

Прилика с този постер -> http://img5.allocine.fr/acmedia/medias/nmedia/18/35/15/02/18364611.jpg
Значииии. Да пиша, докато ми е още прясно прясно. И после да си лягам, че стана 3:00 часа пак :D
Филмче еднодневка. Гледаш го и после никава следа, никава поука. Аз съм пристрастна към всякакви филми свързани с магия и мистерии, затова на мен ми допадна много повече, отколкото се предполага.
На пръв поглед Кейлъб (Стивън Стрейт), Поуг (Тейлър Кич), Тайлър (Чейс Крофорд, Нейт от "Клюкарката") и Рийд (Тоби Хемингуей) са просто студенти и разглезени богаташки хлапета, учещи в скъп колеж в Нова Англия. Но те също така са и потомци на четирите фамилии, основали колонията Ипсуич през XVII век. Обединява ги не само приятелството им от деца, но и необикновените сили, с които и четиримата са надарени още от рождение и които ще се засилят след навършването на 18та им година. Още със започването на филма момчетата са изправени пред сериозно изпитание – да спрат появила се внезапно и с неопределим източник зла сила. В ролята на лошия се превъплащава Чейс (Себастиан Стан), което си е логично, защото той е единствения навъртащ се наоколо без определена цел герой. Едновременно с това има и любовна история между най-големия, лидера на групата - Кейлъб и една руса красавица.
Всъщност идеята е добра, но е недоразвита. Режисурата нещо не ми хареса, филмът не беше последователен, а някак накъсан. И така и не разбрах тоя Тъмен или както му викаха защо изобщо се появяваше.
Изтеглих си филма заради Стивън Стрейт (убийте ме, як е!), но всъщност още от момента на скалата историята ме погълна. От един момент нататък предполагаш какво ще стане, но не си 100% сигурен и стоиш залепнал за екрана и това е. Може пък точно това да му е силата, знам ли. И в Туайлайт сериите знаеш какво ще стане като цяло, но как!? и се престрастяваш :)
Присъства и типичния хепи енд, даже малко се издразних. Не очаквах да свърши, някак си. Кратък филм е, сравнително. А и не разбрах какво точно му стана със силите... Е, филмчето е леко, насочен към по-младата публика, така че не се учудвам. Както казах, идеята имаше още много накъде да се развие.
Ефектите обаче бяха яки. Бюджета на филма е 20млн долара, което им е стигнало за няколко култови сцени като например тази с разпадането на колата след сблъсъка с камиона. И това с очите беше яко, но то е елементарно... но кой каза, че готините неща са винаги сложни и скъпи? :Р
Актьорската игра не е слаба, но не е и похвална. То няма и особено сцени, в които да се изисква истинска такава, така че предполагам всичко е окей. Но този Стивън има приказна усмивка, наистина.
Обща оценка на филма... става за губене на времето, доста е занимателен и неангажиращ. Отново, бих го предпочела пред много други и в далечното бъдеще бих го гледала пак с удоволствие. Това е от мен, лека нощ сега :)

Twilight (2008) / New Moon (2009)

Първоначално смятах тук да пиша само за филми и etc, които съм гледала или чела. Но някак си не мога да се сдържа, защото вманиачаването просто ми е в характера. А веднъж пусне ли коренче нещо/някой, не мога да се отърва лесно от него. А и не знам дали искам.

Здрач (Twilight) излезе ноември миналата година. Стойност като филм? - Давам му максимум 6 от 10. Стойност като филм по любима книга? - Великолепен. Разбира се, че беше разочарование. Прескочени моменти, опростяване на ситуацията, конфликт със собствените представи, слаба игра, лоша режисура... схванахте. Пък и кой филм е надминал книгата, по която е направен? Точно. Но Здрач ни визуализира моменти, които сме се опитвали да видим ясни в главата си, но всъщност са били само размазани петна. Само определени детайли. Ами гората? - Приказка. Героите? - Доста добра интерпретация. Толкова много красота на едно място... не мисля, че има грозен човек в този филм. Има непасващи (Ники Рийд в ролята на неземно красивата Розали примерно), да, но грозни... не. Аз, като момиче с вкус (you bet) не мога да реша кой от актьорите ми харесва най-много. Робърт, Тайлър, Джаксън, Кам, някой от другите? Ужасна съм :D Ето ви и един коментар на майка ми, който винаги ме развеселява "Тази Бела ако си затвори устата дори ще е хубава!". Не може да не сте забелязали, очеизвадно е.
Прочетох книгата (Тwilight) на английски няколко месеца преди това. Завладя ме. Вампирска история, откъсната от клишето, макар и нереална и неперфектна, съчетаваща фантазия с реалност. Любовните истории са ми слабост, защото вярвам безрезервно в тях. На повечето момичета са. На толкова много места съм писала за поредицата книги, че не ми се пише и тук. Съжалявам. След като свърша и четвъртата и последна книга от поредицата (Breaking Dawn) може би ще имам настроение да споделя за пореден път мнението си. Да, ще имам... дайте ми само 3-4 дни :)


Не дойдох тук, за да пиша за Здрач... пак се отнесох. Център на вниманието ми днес е Новолуние (New Moon), който ще излезе ноември тази година. Направен е по втората книга от поредицата. Лудостта по него обаче вече започна. Днес излезе и първият трейлър (тийзър?). Вълците... вълците. Представях си ги малко по-така. И аз не знам точно. Но този, Джейк, е превъзходен. Да не говорим, че актьорът (Тайлър Лаутнър) доста мускули е натрупал и прилича на всичко друго, но не и на 16-годишен. Секси е.
Трейлърът ми хареса визуално. Вкара ли са ключови моменти, което намирам за малко глупаво, но и, естествено, доста зарибяващо. И отново, още тук показаха, че ще има доста изменени неща във филма. Просто Бела не разбира така, че Джейк е вълк (той не е върколак, демн!), защото той пази тайната на глутницата по заповед на... няма значение. Е, предполагам, че нищо не може да се направи. А може и просто да мешам аз сцените. Поне със сигурност ще бъде много красив филм с ефектите и всичкото му, защото парите, с които разполагат са около... ммм... десет пъти повече? Някъде там :) Ето го и него:

Днес доста време рових из fanpop.com и се снабдих с доста снимки, особено от сцената във Волтера. Робърт също се е "напомпал", макар че той е хилавичък и не му стои толкова добре и буквално и преносно си бледнее пред Тайлър:
Може би правя грешка като имам по-големи очаквания за този филм, отколкото за предшестващия го. Може би е заради новия режисьор - Крис Уейтс. Може би е заради повечето пари, които наляха след невероятния успех на Здрач. A може би просто съм ненаситна и искам още, още, още. Може би, може би... хах.
(А вие не си мислете, че аз няма постоянно да ъпдейтвам с нови новини. Може някоя и друга побликация да драсна, все едно нямам какво да правя :D)

Angels and Demons / Ангели и Демони (2009)

Сега ще опитам нещо ново - да напиша публикация за по-малко от 10мин - само толкова време имам, а ми се пише толкова много... Така че не очаквайте много от мен този път :Р

Филмът нашумя напоследък, така че предполагам всеки е чул все нещичко за него. Направен е по едноимената книгата на Дан Браун, чието заглавие в България преведоха Шестото клеймо. И когато я четох ми хареса повече от Шифъра на Леонардо, като изключим някои прекалено фантастични момента (пример: скока без парашут от вертолета).
Този път целият екшън се развива в самото сърце на католическата църква – Ватикана и обгръщащия я град - Рим. Мистериозен убиец на всеки час убива по един от кардиналите, фаворити за поемане на 'властта' във Ватикана. Следите безпогрешно водят към явно възродилата се тайна отганизация Илюминати. Естествено, Робърт Лангдън (Том Ханкс) е въвлечен в шеметното преследване из живописната, но и окървавена римокатолическа архитектура. Най-ужасяващото е, че някой е сложил ръка върху опасната разработка на все по-влиятелната лаборатория CERN – разрушителната антиматерия и като нищо Апокалипсисът ще се случи по-скоро от предвиденото.
Ако трябва да направя сравнение, филмът е по-добър от Шифъра. Визията му е невероятна, както и на предшестващия го. Красота. Тази разходка из Рим и Ватикана... беше още по-готино за мен, която съм ходила на доста от показаните места. И трябва да отида обезателно на другите. Разбира се, съм 100% сигурна, че Ватиканските архиви не изглеждат така. То пък оставаше и да ни ги покажат. Това ще си остане несбъдната мечта за много хора - за мен, примерно.
Единственото, което ме издразни в цялата работа е незнайно защо промененият край. И една голяма и важна истина си спестиха. Защо бяха омешали толкова нещата? Отново беше впечатляващо и интригуващо, да, но нима книгата не беше? Ех.
Трябва да признаем обаче, че тези, които са гледали Шифърът на Леонардо, много лесно ще припознаят рамката на сюжета и бързо-бързо ще открият десетте прилики.
Звезди в този филм има две. Много ярки при това - Том Ханкс и Юън Макгрегър. Затова и коментари относно актьорската игра изобщо няма да правя. В ролята на красивата жена е Айлет Зорер. Участват и други готини, познати ни, макар и недотам известни актьори. Режисьор е набезизвестният Роб Хауърд (Фрост/Никсън), а саундтракът е на Ханс Цимър (Карибски пирати).
Филмът завладява с крайно любопитните и шокиращи факти, със загадките и неочакваните обрати. Чудех се дали ще покажат както трябва убийствата, но всичко беше перфектно. Дори прекалено реалистично на моменти. Макар че бяха с едно по-малко, по някаква странна причина. Но, може да се каже, добре се получи.
Дали Ангели и Демони си струва гледането? Определено. Няма да изпуснете, а и ще научите нещо ново. Най-вероятно ще се и надъхата да отидете до Рим. Заслужава си :)

Deception / Измама (2008)

Тази седмица определено ме е обхванала някаква Джакман/Макгрегър вълна. Може би защото гледах Австралия, а по телевизията засякох за пореден път втората половина на Мулен Руж. Най-вероятно, да.
Така че е повече от ясно защо гледах Измама. Реших, че двамата не могат да се съберат в 'просто поредния филм'. Реших, че този ще е специален.
Е, не ме впечатли толкова много колкото ми се искаше.
И двамата актьори направиха страхотни роли. На Джакман му отива да е лош, колкото и да не искам да си го признавам :D
Сюжетът се върти около отегчения от скучния си живот счетоводител Маккуори (Макгрегър) и адвоката Уайът (Джакман), които след случайна среща за отрицателно време стават първи приятели. Точно преди заминаването на Уайът извън града за няколко седмици, те по грешка разменят телефоните си. И така Маккуори се забърква с един секс клуб "Списъкът" и измамата започва. Да не пропусна, че е намесена и жена с име, започващо със 'С' (Уилямс).
Жалко е само, че след десетата минута човек разбира горе-долу какво ще се случи до стотната. Нищо кой знае колко новаторско, нищо объркващо, нищо изненадващо. А това не е добре.
Което ми направи приятно, ако може да се нарече така, впечатление е, че това е от малкото съвременни американски филми, в които все още има секс сцени, макар и кратки. Не ме разбирайте погрешно, но не сте ли забелязали, че героите вече не правят секс, не ходят дори и до тоалетната, не пушат, а скоро май ще спрат и да пият?
Не казвам, че не ми беше интересно да гледам този филм. По-скоро казвам, че няма да го запомня. Определено става за убиване на времето, филмът е над средната класа. Има някои много добри идеи, както и реплики, които страшно ми допаднаха, нещата накрая се напаснаха добре.
Но дотам.
Доказателство, че мога и да хапя :Р

Australia / Австралия (2008)

"Where's me? I'm an Australian, who played an Australian in a movie called Australia." И цялата зала избухва в смях. Това казва Хю Джакман на 81те поредни награди Оскар, т.е. тазгодишните, на които той е домакин. Естествено казаното е в контекст, просто така не е и наполовина толкова забавно. Но предполагам схванахте идеята.
Само за справка: Не съм напълно съгласна с победителите на тазгодишните Оскари, но самата церемония беше невероятна откъдето и да се погледне и ми достави голямо удоволствие да я гледам от-до. Много се смях.
Та точно тази реплика на Хю ме накара, макар и с огромно закъснение, да гледам въпросния филм. И не може да се каже, че останах разочарована.
Самият сюжет е малко или много предсказуем - в основата е типичната линия на романтична история - среща, влюбване, краткотрайно щастие, конфликт. Не мислете, че това не ми харесва, напротив - влюбих се във филма. Любовната история е красива, реалистична, епична и... обнадеждаваща.
Действието се развива по време на Втората Световна война и по-точно малко след нападението над Пърл Харбър. Сара Ашли (Никол Кидман) наследява от убития си съпруг огромно ранчо, към което проявяват апетити местните скотовъди. За да избегне посегателствата върху новия си имот, тя решава да обедини сили с грубоватия търговец на добитък (Хю Джакман) и аборигените, 'начело' с малкото момче Нала. По време на дълъгия преход с 2000глави добитък от ранчото Далечни хълмове до град Дарвин и след това се случват неща, които ще променят и може би осмислят живота им завинаги. Накратко казано ;)
Настрана фактът, че Хю Джаман и Никол Кидман са сред любимите ми актьори. И двамата изиграха ролите си перфектно. Без да спойлвам, ще кажа, че по-истински сълзи отдавнане бях виждала във филм.
В Австралия няма кой знае каква динамика, затова ако искате нещо зрелищно, прескочете тази екранизация.
Филмът е невероятно красив. Интересните ъгли на снимане, красивите сцени и природните пейзажи, примесени с компютърна анимация спират дъха. Добавих няколко наистина страхотни скрийншотове към колекцията си.
Да, филмът ми хареса много. Филм като за мен, като по поръчка. Имаше дори коне! (аз обичам коне ;)) По десетобалната система му давам 8 и дори малко отгоре.
Ако ще го гледате, пригответе се за два часа и половина красиви гледки/сцени/актьори, убедителни роли, много любов, малко магия, умерено много трагедия. Филмът е реален - хората в него не са безсмъртни, което ми харесва. Налице е обаче типичният американски енд, доколкото знам по настояване на 20th Century Fox. Не че се оплаквам - прекалено много станаха филмите, на които плача :)

Offtopic: Tъй като това е първият филм, за когото пиша тук, го удостоявам с честта да стои на лейаута ми.

something to begin with

Винаги съм искала да стана критик - кинокритик, литературен критик etc. Едва ли някога ще се случи. Просто животът ми пое в друга посока, отдалечи се от тази мечта, приближи се към друга... такива неща. Не мога да се оплача. Не се и оплаквам.
Но в днешно време интернет ни предлага всичко, което можем да си представим. Дори и повече, което лично мен ме плаши и радва едновременно. Но защо да не се възползвам от това както правят много други? И ето - възползвам се!
Идеята да създам този блог я имам от днес следобед.Насъбрани около скарата в двора на къщата, с едни познати се заговорихме за филми. За пореден път. Аз съм си киноманиак и винаги успявам да насоча разговора натам, ако пожелая. Кой знае способност ли е, дарба или просто настойчивост, с която хората се съобразяват. Предпочитам да не философствам по въпроса.
Похвалих се, че наскоро съм гледала Австралия с Никол Кидман и Хю Джакман. Изразих мнение, с което другите не се съгласиха, а тези, които смятаха да го гледат, се разколебаха. И тъй като винаги съм излагала мислите си по-добре писмено, отколкото устно, реших и аз да "дам нещо на света". Колко банално звучи само...
Надявам се импровизираният ми блог да се развие, по възможност в добра посока. Отсега казвам, че го правя главно за себе си - да събера мислите си и да ги 'архивирам'. От хората съм, които намират по нещо добро във всичко/всеки, но тук ще се постарая да не подминавам и лошото. Няма да е честно спрямо него, все пак. Надявам се тук да ви хареса.