Постът съдържа множество спойлери.
Ето ме, изтичат и последните ми няколко дни преди започването на адските (буквално) изпити, а аз чета книга. И се извинявам с това, че е на английски, т.е. е един вид упражнение. Логично е тогава и този пост да е на английски, но... както и да е.Не знам дали съм способна да дам обективна или каквато и да е точна и всеобхватна оценка на тази книга. Обожавам Здрач Сериите. Дори не знам коя ми е фаворит вече - колебая се силно между втората и третата (ака Новолуние и Затъмнение).
Четвъртата книга е три пъти, ако не и повече, по-дебела от първата. Това е краят - Стефани Мейер казва, че повече поне по продължението на историята няма да се пише. Следващата книга е Midnight Sun (Среднощно Слънце) и се развива успоредно със Здрач, само че през очите на Едуард.
Но да кажа поне малко за BD. Много от удоволствието ми бе убито - прекалено много се ровя из интернет и знаех какво ще стане в общи линии, не знаех само че как точно ще стане. Явно е, че писателката е изстискала доста неща от пръстите си, сякаш са й плащали за дума. Може и така да е. Но така беше и в седмия Хари Потър и ние все пак го обичаме, нали?
Тази книга не е вече невинната любовна история. Героите са ни добре познати, по-зрели са, по-опитни. Има сватба, дете, секс, смърт (не в тази последователност), отношенията са все така объркани и никога нищо не е прекалено розово. Смея да кажа, с Бела продължаваме да мислим почти еднакво и съм отчасти горда с това.
Дразни ме прекалено розовият хепи енд, макар и да осъзнавам, че си го заслужиха. Радвам се, че Бела се вмести толкова добре в новата си кожа. Не ми допадна как бяха нагодени някои неща. Харесват ми всички нови вампири, които се появиха. Харесват ми страшно много неща. Особено ми допадна да чета от гледанта точка на Джейкъб, друго си е да му влезеш в главата. Щеше да е добре да има и Едуард-част, според мен. Така е някак странно - те са тримата главни герои, защо така игнорираме Ед? Но пък той си има цяла книга, така че да не го мислим. И ще живее forever, за което му завиждам ;Р
Радвам се, че все още в главата ми образите на Едуард и на поне половината други герои са различни от екранните им такива. Само дето вече Кристен и Бела са ми в едно - само визуално, разбира се.
Съжалявам също, че така и не се получи качествена "бойна сцена". Но и това, което ми бе дадено, ми стига. Представям си го кристално ясно в главата си и се надявам да го направят качествено и във филма. Определено има множество интересни персонажи. Ще ми се също така Джаспър да имаше мааааалко по-голяма роля. И как ще покажат във филма новото зрение на Бела? Хъх.
Не мога да не обърна внимание на главното, което продължава и продължава да ме влече към тези книги: Начинът, по който всяка емоция, всяко усещане и всеки детайл са описани. Как повечето, което се случва е всъщност в главите на героите, а действята са от второстепенно значение. Желанията да прегърнеш, да защитиш, да съхраниш, да опиташ, да победиш - толкова типични за всеки човек, а толкова важни. Защото светът няма смисъл за нас, ако някои неща не са част от него. Има нещо омагьосващо в тези книги, нещо влечащо и пристрастяващо. Един нов стар свят, скрит добре в нашия, разкриващ ни се в пълния си блясък и светлина малко по малко.
Толкова много и все объркани мисли. И повторения. Ще едитвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар