Най-сетне една позитивна публикация, в последно време все са отрицателни.
И най-сетне филм, който да ме разсмее. А като излязох от киносалона ме бе обзело едно такова оптимистично и весело настроение. Какво повече да иска човек?
Сюжетът е абсолютно клише: Момче проваля тъкмо започналата си кариера, за да се ожени, а след 20 години ужасно съжалява за това. Животът му се разпада - жена му го напуска, децата му го отбягват, не получава напълно заслуженото повишение на работа. И тогава идва неговият шанс: Отдава му се възможност да стане отново на 17 и да насочи живота си в съвсем друга посока. Или поне той така си мисли...
Никога не съм имала нищо против Зак Ефрон. Имах много против High School Musical 1,2,3. Момчето е красиво, лъчезарно, бих казала, че играе доста добре. И явно се занимава активно с баскетбол, защото все такива роли му дават.
Съжалявам само, че имаше толкова малко Матю Пери в картинката. Съжалявам също, че любимецът ми от Приятели (Чандлър) започва да остарява. Е, дано поне го виждаме по-често на екрана през следващите години.
Второстепенните герои бяха до един радващи... добре де, поне "баща му" (Томас Ленън). А като проговориха на елфически щях да падна - това определено си беше изненада. Като цяло, с всички герои се случи поне едно нещо, което беше забавно. Час и половина минаха неусетно - не ми доскуча и за минутка, филмът е пипнат отвсякъде.
Отново на 17 е комедия на ниво. Може и не всички шеги да са новоизмислени и за пръв път използвани, но крайният ефект е постигнат. На моменти ме бе страшно срам от името на героя, на други му се възхищавах, на трети ми се насълзяваха очите от смях - от всичко по малко, а на моменти и по много :)
Филмът не е натоварен с кой знае каква философия. По-скоро за пореден път ни демонстрира как хората често не оценят какво имат докато не го загубят.
Филм, който бих гледала с голямо удоволствие още на следващия ден. Ако търсите нещо неангажиращо, усмихващо и свежарско - това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар