Breaking Dawn / Зазоряване (2008)

Не четете, ако все още не сте чели книгата.
Постът съдържа множество спойлери.
Ето ме, изтичат и последните ми няколко дни преди започването на адските (буквално) изпити, а аз чета книга. И се извинявам с това, че е на английски, т.е. е един вид упражнение. Логично е тогава и този пост да е на английски, но... както и да е.

Не знам дали съм способна да дам обективна или каквато и да е точна и всеобхватна оценка на тази книга. Обожавам Здрач Сериите. Дори не знам коя ми е фаворит вече - колебая се силно между втората и третата (ака Новолуние и Затъмнение).
Четвъртата книга е три пъти, ако не и повече, по-дебела от първата. Това е краят - Стефани Мейер казва, че повече поне по продължението на историята няма да се пише. Следващата книга е Midnight Sun (Среднощно Слънце) и се развива успоредно със Здрач, само че през очите на Едуард.
Но да кажа поне малко за BD. Много от удоволствието ми бе убито - прекалено много се ровя из интернет и знаех какво ще стане в общи линии, не знаех само че как точно ще стане. Явно е, че писателката е изстискала доста неща от пръстите си, сякаш са й плащали за дума. Може и така да е. Но така беше и в седмия Хари Потър и ние все пак го обичаме, нали?
Тази книга не е вече невинната любовна история. Героите са ни добре познати, по-зрели са, по-опитни. Има сватба, дете, секс, смърт (не в тази последователност), отношенията са все така объркани и никога нищо не е прекалено розово. Смея да кажа, с Бела продължаваме да мислим почти еднакво и съм отчасти горда с това.
Дразни ме прекалено розовият хепи енд, макар и да осъзнавам, че си го заслужиха. Радвам се, че Бела се вмести толкова добре в новата си кожа. Не ми допадна как бяха нагодени някои неща. Харесват ми всички нови вампири, които се появиха. Харесват ми страшно много неща. Особено ми допадна да чета от гледанта точка на Джейкъб, друго си е да му влезеш в главата. Щеше да е добре да има и Едуард-част, според мен. Така е някак странно - те са тримата главни герои, защо така игнорираме Ед? Но пък той си има цяла книга, така че да не го мислим. И ще живее forever, за което му завиждам ;Р
Радвам се, че все още в главата ми образите на Едуард и на поне половината други герои са различни от екранните им такива. Само дето вече Кристен и Бела са ми в едно - само визуално, разбира се.
Съжалявам също, че така и не се получи качествена "бойна сцена". Но и това, което ми бе дадено, ми стига. Представям си го кристално ясно в главата си и се надявам да го направят качествено и във филма. Определено има множество интересни персонажи. Ще ми се също така Джаспър да имаше мааааалко по-голяма роля. И как ще покажат във филма новото зрение на Бела? Хъх.
Не мога да не обърна внимание на главното, което продължава и продължава да ме влече към тези книги: Начинът, по който всяка емоция, всяко усещане и всеки детайл са описани. Как повечето, което се случва е всъщност в главите на героите, а действята са от второстепенно значение. Желанията да прегърнеш, да защитиш, да съхраниш, да опиташ, да победиш - толкова типични за всеки човек, а толкова важни. Защото светът няма смисъл за нас, ако някои неща не са част от него. Има нещо омагьосващо в тези книги, нещо влечащо и пристрастяващо. Един нов стар свят, скрит добре в нашия, разкриващ ни се в пълния си блясък и светлина малко по малко.
Толкова много и все объркани мисли. И повторения. Ще едитвам.

That Hamilton Woman / Лейди Хамилтън (1941)

Отдавна не бях си доставяла удоволствието да гледам черно-бял филм. Има нещо уникално в тези филми, което ме оставя без дъх. От тях лъха на старо, но и на качествено - като при червеното вино. Сгрява те, разчувства те, усмихва те, напомня ти защо за времето, за което преди са правили един днес правят десет (минимум). Разликата е в стойността му като филм.
Пристрастна съм, да.
Но, наистина, не знам как съм пропуснала да гледам този филм. Участва Вивиан Лий, позната ни като Скарлет О'хара в Отнесени от Вихъра. Участва и Лорънс Оливие или още Хийтклиф от Брулени Хълмове. Още повече, че след този филм двамата актьори се женят. Обещаващо, а? Или поне за ценителите на старото кино :)
Накратко: Младата и безумно красива Ема е омъжена за доста по-възрастния от нея британския посланик в Неапол. Има всичко, за което някога си е мечтала, дори е приятелка с кралицата, но не е истински щастлива. Когато един ден в Неапол акостира корабът на британския флотоводец Хорейшо Нелсън, между офицера и лейди Хамилтън пламва страстна любов. Тя обаче трудно може да бъде съхранена в онези тежки времена...
Съжетът не е натруфен, нито прекалено измислен. Но не трябва да забравяме, че гледаме романтичен филм - а връзката между героите и до ден днешен е символ на голямата любов.
Нямам критики. Имам, разбира се, на те са незначитрлни. За времето си дори монтажът е доста добър.
И отново разбира се, това не е филм, който може да се гледа "просто така". Нужна е определена настройка и настроение ;)

The Proposal / Предложението (2009)

Да обърнем повече внимание на Предложението. Откакто видях трейлъра му в youtube нямах търпение да гледам филма - дори си го свалих и периодично си го пусках (това за трейлъра). В Бургас, разбира се, все още не е дошъл - но аз имах пътуване до София и малко свободн време там :D
Лято е. Започва бълването на романтични комедии от Холивуд. Има някои, които ми звучат доста любопитно и някои, които ще подмина. Стартът им обаче е добър. И как няма, със Сандра Бълок и Раян Рейнълдс в главните роли.
Маргарет (Бълок) е деспотична бизнесдама, мениджър на издателско дружество. От недоглеждане обаче те оставя визата си да изтече и трябва да бъде депортирана в Канада, а работата й - да й бъде отнета. Спасението е само едно: брак. А най-удобен и лесен за манипулиране, поне на пръв поглед, е нейният верен асистент Андрю (Рейнълдс). Предстои им да докажат пред властите, че бракът им не е просто по "сметка", както и да преживеят един уикенд със семейството на Андрю. И тогава се случва недотам непредвидимото.
Не, комедията не е нищо ново под слънцето, хуморът не е новаторски, НО(!) Има ли изобщо лош филм с Бълок? Присъствието й на екрана е завладяващо, допълнено великолепно от младата кръв на Рейнълдс и от второстепенните герои (главно семейството), които изобщо не са за подценяване.
Филм, в който романтиката разцъфтява, макар това да изглежда на пръв поглед невъзможно, в който героите попадат в незабавни за тях, но страшно забавни за нас ситуации не е нищо ново. Но това, в случая, не е лоша черта. Нека любовта възтържествува. Нека всичко е поне за малко по-семпло, отколкото е по принцип.
Голата сцена ми е фаворит, естествено, беше неочаквана и уникално забавна. Както и тази на поляната с бабата. Отидете и ги вижте. Гарантирам два часа добро настроение.

edit: Между другото, не забелязвате ли прилика между този плакат и този на Отново на 17? :D

17 Again / Отново на 17 (2009)

Най-сетне една позитивна публикация, в последно време все са отрицателни.

И най-сетне филм, който да ме разсмее. А като излязох от киносалона ме бе обзело едно такова оптимистично и весело настроение. Какво повече да иска човек?
Сюжетът е абсолютно клише: Момче проваля тъкмо започналата си кариера, за да се ожени, а след 20 години ужасно съжалява за това. Животът му се разпада - жена му го напуска, децата му го отбягват, не получава напълно заслуженото повишение на работа. И тогава идва неговият шанс: Отдава му се възможност да стане отново на 17 и да насочи живота си в съвсем друга посока. Или поне той така си мисли...
Никога не съм имала нищо против Зак Ефрон. Имах много против High School Musical 1,2,3. Момчето е красиво, лъчезарно, бих казала, че играе доста добре. И явно се занимава активно с баскетбол, защото все такива роли му дават.
Съжалявам само, че имаше толкова малко Матю Пери в картинката. Съжалявам също, че любимецът ми от Приятели (Чандлър) започва да остарява. Е, дано поне го виждаме по-често на екрана през следващите години.
Второстепенните герои бяха до един радващи... добре де, поне "баща му" (Томас Ленън). А като проговориха на елфически щях да падна - това определено си беше изненада. Като цяло, с всички герои се случи поне едно нещо, което беше забавно. Час и половина минаха неусетно - не ми доскуча и за минутка, филмът е пипнат отвсякъде.
Отново на 17 е комедия на ниво. Може и не всички шеги да са новоизмислени и за пръв път използвани, но крайният ефект е постигнат. На моменти ме бе страшно срам от името на героя, на други му се възхищавах, на трети ми се насълзяваха очите от смях - от всичко по малко, а на моменти и по много :)
Филмът не е натоварен с кой знае каква философия. По-скоро за пореден път ни демонстрира как хората често не оценят какво имат докато не го загубят.
Филм, който бих гледала с голямо удоволствие още на следващия ден. Ако търсите нещо неангажиращо, усмихващо и свежарско - това е.

Push / Специален Отряд (2009)

Майн гот, това беше най безмисленият филм, който съм гледала от... месеци! Дори не си помисляйте да го гледате, освен ако не сте огромни фенове на Крис Еванс или Дакота Фанинг. Аз не съм и затова смятам тези мои два часа за абсолютно и безвъзвратно изгубени. Та.
Още от заглавието и от превода му се надушва гнилото... така де, откога бутам = специален отряд?
Преди да седна да пиша се замислих много, опитвайки се да откроя и изтъкна добрите страни на филма. Но той толкова ме разочарова, че не съм способна.
Накратко става дума за мутанти (по-скоро нещо като героите от сериала Heroes), които биват преследвани от т.нар. Отряд, чиято цел е да създаде най-силната армия на света. Действието се развива в Хонг Конг (по някаква странна причина) и се върти около героите на Крис Еванс, Дакота Фанинг и Камила Бел, които са следователно ясновидец, телекинез и илюзионист (или телепат, вие избирайте). Те се опитват да намерят едно куфарче, но това се опитват да направят и Отряда и едни други, които май наричаха Дрифтъри.
Във филма са вкарани идеи, които са смислово несвързани и наблъскани просто така, за пълнеж. Сякаш са сменяли режисьорите или сценаристите или и двете и накрая се е получила ужасна каша.
Не мога да ви посъветвам да го гледате дори и заради ефектите, такива няма. Дори снимката на постера я няма във филма... No comment. Най-много пари, имам чувството, са хвърлили за рекламата, която беше НАВСЯКЪДЕ из интернет.
Имаше една-две добри сцени... напълно недостатъчно.
Абсолютна загуба на време.