Или както синтезирахме с брат ми почти веднага след излизането ни от залата: не е като да не си струва времето, но определено не си струва парите. Много накратко казано, историята разказва как един младеж – Сам Флин (Гарет Хедлънд) успява с 20 години закъснение да последва безследно изчезналия си баща (Джеф Бриджис) във виртуалната реалност (Мрежата), която той в началото е управлявал, но която в последствие се е обърнала срещу него.
Да кажеш, че ефектите са добри. Да кажеш, че прякорът Аватар на 2010 (горкият прекрасен филм) е вярно. Или че 3Dто е вдъхновяващо. Та него го няма през поне една трета от филма. Реално от целият филм ти остават в главата само сини, бели и червени линии. На черен фон. И ред въпроси, до един свързани с антилогиката на цялата история.
Да, Гарет Хедлънд е пич. Харесвам го още от Ерагон и ще си изтегля първата част на Трон (1984) само, за да го видя като хлапе там и може би да се опитам за сетен път да навържа нещата. Дори изкуственият unhappy end ме издразни – нямаше абсолютно никаква нужда баща му и Клу (Джеф Бриджис again) да остават от другата страна. Какво може да направи една програма-тиранин в реалния свят? Най-много да го вкарат в психиатрията.
А, да, и Оливия Уайлд е прекрасна. Но яко куца във всяко изражение, освен в прословутото poker face. В Хаус поне имаше някаква игра, някакъв персонаж, а тук беше само кукличката, която, естествено, се оказа изключително важна, ама така и не разбрахме точно как и с какво.
Ако трябва да посоча какво ми хареса най-много, то това беше „състезанието с мотори”. Май май най-зрелищната сцена в целият филм (+ тази със самолетите? накрая). И как бащата каза нещо от сорта на: Сериозно ми бъркаш в дзена, пич!. И като цяло как говореше на man от време на време :D А, да, и последно – черната дупка накрая. Чиста работа.
Ако все пак ще гледате този филм, гледайте го на кино, моля. На IMAX за предпочитане. Не си го причинявайте вкъщи, единственото, което ще постигнете ще е е да се изтормозите :)
