Angels and Demons / Ангели и Демони (2009)

Сега ще опитам нещо ново - да напиша публикация за по-малко от 10мин - само толкова време имам, а ми се пише толкова много... Така че не очаквайте много от мен този път :Р

Филмът нашумя напоследък, така че предполагам всеки е чул все нещичко за него. Направен е по едноимената книгата на Дан Браун, чието заглавие в България преведоха Шестото клеймо. И когато я четох ми хареса повече от Шифъра на Леонардо, като изключим някои прекалено фантастични момента (пример: скока без парашут от вертолета).
Този път целият екшън се развива в самото сърце на католическата църква – Ватикана и обгръщащия я град - Рим. Мистериозен убиец на всеки час убива по един от кардиналите, фаворити за поемане на 'властта' във Ватикана. Следите безпогрешно водят към явно възродилата се тайна отганизация Илюминати. Естествено, Робърт Лангдън (Том Ханкс) е въвлечен в шеметното преследване из живописната, но и окървавена римокатолическа архитектура. Най-ужасяващото е, че някой е сложил ръка върху опасната разработка на все по-влиятелната лаборатория CERN – разрушителната антиматерия и като нищо Апокалипсисът ще се случи по-скоро от предвиденото.
Ако трябва да направя сравнение, филмът е по-добър от Шифъра. Визията му е невероятна, както и на предшестващия го. Красота. Тази разходка из Рим и Ватикана... беше още по-готино за мен, която съм ходила на доста от показаните места. И трябва да отида обезателно на другите. Разбира се, съм 100% сигурна, че Ватиканските архиви не изглеждат така. То пък оставаше и да ни ги покажат. Това ще си остане несбъдната мечта за много хора - за мен, примерно.
Единственото, което ме издразни в цялата работа е незнайно защо промененият край. И една голяма и важна истина си спестиха. Защо бяха омешали толкова нещата? Отново беше впечатляващо и интригуващо, да, но нима книгата не беше? Ех.
Трябва да признаем обаче, че тези, които са гледали Шифърът на Леонардо, много лесно ще припознаят рамката на сюжета и бързо-бързо ще открият десетте прилики.
Звезди в този филм има две. Много ярки при това - Том Ханкс и Юън Макгрегър. Затова и коментари относно актьорската игра изобщо няма да правя. В ролята на красивата жена е Айлет Зорер. Участват и други готини, познати ни, макар и недотам известни актьори. Режисьор е набезизвестният Роб Хауърд (Фрост/Никсън), а саундтракът е на Ханс Цимър (Карибски пирати).
Филмът завладява с крайно любопитните и шокиращи факти, със загадките и неочакваните обрати. Чудех се дали ще покажат както трябва убийствата, но всичко беше перфектно. Дори прекалено реалистично на моменти. Макар че бяха с едно по-малко, по някаква странна причина. Но, може да се каже, добре се получи.
Дали Ангели и Демони си струва гледането? Определено. Няма да изпуснете, а и ще научите нещо ново. Най-вероятно ще се и надъхата да отидете до Рим. Заслужава си :)

Deception / Измама (2008)

Тази седмица определено ме е обхванала някаква Джакман/Макгрегър вълна. Може би защото гледах Австралия, а по телевизията засякох за пореден път втората половина на Мулен Руж. Най-вероятно, да.
Така че е повече от ясно защо гледах Измама. Реших, че двамата не могат да се съберат в 'просто поредния филм'. Реших, че този ще е специален.
Е, не ме впечатли толкова много колкото ми се искаше.
И двамата актьори направиха страхотни роли. На Джакман му отива да е лош, колкото и да не искам да си го признавам :D
Сюжетът се върти около отегчения от скучния си живот счетоводител Маккуори (Макгрегър) и адвоката Уайът (Джакман), които след случайна среща за отрицателно време стават първи приятели. Точно преди заминаването на Уайът извън града за няколко седмици, те по грешка разменят телефоните си. И така Маккуори се забърква с един секс клуб "Списъкът" и измамата започва. Да не пропусна, че е намесена и жена с име, започващо със 'С' (Уилямс).
Жалко е само, че след десетата минута човек разбира горе-долу какво ще се случи до стотната. Нищо кой знае колко новаторско, нищо объркващо, нищо изненадващо. А това не е добре.
Което ми направи приятно, ако може да се нарече така, впечатление е, че това е от малкото съвременни американски филми, в които все още има секс сцени, макар и кратки. Не ме разбирайте погрешно, но не сте ли забелязали, че героите вече не правят секс, не ходят дори и до тоалетната, не пушат, а скоро май ще спрат и да пият?
Не казвам, че не ми беше интересно да гледам този филм. По-скоро казвам, че няма да го запомня. Определено става за убиване на времето, филмът е над средната класа. Има някои много добри идеи, както и реплики, които страшно ми допаднаха, нещата накрая се напаснаха добре.
Но дотам.
Доказателство, че мога и да хапя :Р

Australia / Австралия (2008)

"Where's me? I'm an Australian, who played an Australian in a movie called Australia." И цялата зала избухва в смях. Това казва Хю Джакман на 81те поредни награди Оскар, т.е. тазгодишните, на които той е домакин. Естествено казаното е в контекст, просто така не е и наполовина толкова забавно. Но предполагам схванахте идеята.
Само за справка: Не съм напълно съгласна с победителите на тазгодишните Оскари, но самата церемония беше невероятна откъдето и да се погледне и ми достави голямо удоволствие да я гледам от-до. Много се смях.
Та точно тази реплика на Хю ме накара, макар и с огромно закъснение, да гледам въпросния филм. И не може да се каже, че останах разочарована.
Самият сюжет е малко или много предсказуем - в основата е типичната линия на романтична история - среща, влюбване, краткотрайно щастие, конфликт. Не мислете, че това не ми харесва, напротив - влюбих се във филма. Любовната история е красива, реалистична, епична и... обнадеждаваща.
Действието се развива по време на Втората Световна война и по-точно малко след нападението над Пърл Харбър. Сара Ашли (Никол Кидман) наследява от убития си съпруг огромно ранчо, към което проявяват апетити местните скотовъди. За да избегне посегателствата върху новия си имот, тя решава да обедини сили с грубоватия търговец на добитък (Хю Джакман) и аборигените, 'начело' с малкото момче Нала. По време на дълъгия преход с 2000глави добитък от ранчото Далечни хълмове до град Дарвин и след това се случват неща, които ще променят и може би осмислят живота им завинаги. Накратко казано ;)
Настрана фактът, че Хю Джаман и Никол Кидман са сред любимите ми актьори. И двамата изиграха ролите си перфектно. Без да спойлвам, ще кажа, че по-истински сълзи отдавнане бях виждала във филм.
В Австралия няма кой знае каква динамика, затова ако искате нещо зрелищно, прескочете тази екранизация.
Филмът е невероятно красив. Интересните ъгли на снимане, красивите сцени и природните пейзажи, примесени с компютърна анимация спират дъха. Добавих няколко наистина страхотни скрийншотове към колекцията си.
Да, филмът ми хареса много. Филм като за мен, като по поръчка. Имаше дори коне! (аз обичам коне ;)) По десетобалната система му давам 8 и дори малко отгоре.
Ако ще го гледате, пригответе се за два часа и половина красиви гледки/сцени/актьори, убедителни роли, много любов, малко магия, умерено много трагедия. Филмът е реален - хората в него не са безсмъртни, което ми харесва. Налице е обаче типичният американски енд, доколкото знам по настояване на 20th Century Fox. Не че се оплаквам - прекалено много станаха филмите, на които плача :)

Offtopic: Tъй като това е първият филм, за когото пиша тук, го удостоявам с честта да стои на лейаута ми.

something to begin with

Винаги съм искала да стана критик - кинокритик, литературен критик etc. Едва ли някога ще се случи. Просто животът ми пое в друга посока, отдалечи се от тази мечта, приближи се към друга... такива неща. Не мога да се оплача. Не се и оплаквам.
Но в днешно време интернет ни предлага всичко, което можем да си представим. Дори и повече, което лично мен ме плаши и радва едновременно. Но защо да не се възползвам от това както правят много други? И ето - възползвам се!
Идеята да създам този блог я имам от днес следобед.Насъбрани около скарата в двора на къщата, с едни познати се заговорихме за филми. За пореден път. Аз съм си киноманиак и винаги успявам да насоча разговора натам, ако пожелая. Кой знае способност ли е, дарба или просто настойчивост, с която хората се съобразяват. Предпочитам да не философствам по въпроса.
Похвалих се, че наскоро съм гледала Австралия с Никол Кидман и Хю Джакман. Изразих мнение, с което другите не се съгласиха, а тези, които смятаха да го гледат, се разколебаха. И тъй като винаги съм излагала мислите си по-добре писмено, отколкото устно, реших и аз да "дам нещо на света". Колко банално звучи само...
Надявам се импровизираният ми блог да се развие, по възможност в добра посока. Отсега казвам, че го правя главно за себе си - да събера мислите си и да ги 'архивирам'. От хората съм, които намират по нещо добро във всичко/всеки, но тук ще се постарая да не подминавам и лошото. Няма да е честно спрямо него, все пак. Надявам се тук да ви хареса.