Винаги съм искала да стана критик - кинокритик, литературен критик etc. Едва ли някога ще се случи. Просто животът ми пое в друга посока, отдалечи се от тази мечта, приближи се към друга... такива неща. Не мога да се оплача. Не се и оплаквам.
Но в днешно време интернет ни предлага всичко, което можем да си представим. Дори и повече, което лично мен ме плаши и радва едновременно. Но защо да не се възползвам от това както правят много други? И ето - възползвам се!
Идеята да създам този блог я имам от днес следобед.Насъбрани около скарата в двора на къщата, с едни познати се заговорихме за филми. За пореден път. Аз съм си киноманиак и винаги успявам да насоча разговора натам, ако пожелая. Кой знае способност ли е, дарба или просто настойчивост, с която хората се съобразяват. Предпочитам да не философствам по въпроса.
Похвалих се, че наскоро съм гледала Австралия с Никол Кидман и Хю Джакман. Изразих мнение, с което другите не се съгласиха, а тези, които смятаха да го гледат, се разколебаха. И тъй като винаги съм излагала мислите си по-добре писмено, отколкото устно, реших и аз да "дам нещо на света". Колко банално звучи само...
Надявам се импровизираният ми блог да се развие, по възможност в добра посока. Отсега казвам, че го правя главно за себе си - да събера мислите си и да ги 'архивирам'. От хората съм, които намират по нещо добро във всичко/всеки, но тук ще се постарая да не подминавам и лошото. Няма да е честно спрямо него, все пак. Надявам се тук да ви хареса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар