Нежност.
Това е думата, която най-точно описва тази книга. Ако любовта съществуваше в течно състояние, то тази течност е била влята в писалката на писателката на този роман, новооткритият талант Наташа Драгнич от любимата ни Хърватия. И не само. Авторката успява да даде израз на емоциите, в интензивните и крайни емоции в най-чистата им форма - до такава степен, че читателят забравя себе си и се потапя в историята, изпитва я.
А тя реално може да разкаже в две изречения. Не това, което се случва е много, а това, което се чувства. Лука и Дора са сродни души, разпознали се от пръв поглед, но връзката им бива прекъсната след емигрирането на семейството на младото момиче в чужбина. След години те се срещат... и се разделят... и се събират... Би било толкова хубаво да е толкова просто, но животът е всичко друго, но не и прост. И той ги връхлита и от отчаяние на моменти читателят се смее горчиво.
Героите са реалистични, не са идеални - силният сега е слабият след малко. Ефектът се засилва от факта, че и Дора, и Лука са хора на изкуството. А също и от това, че историята е разказана от гледните точки и на двамата.
Една история за чистата и естествена като капка роса любов между две души и разказ как това, което заслужават им е отнето многократно. От самите тях. Защото такъв е живота.
И тъй като книгата е на тотално романтична тематика, препоръчвам на дамите да не му мислят - купете си я и няма да останете разочаровани! Атмосферата от картината на корицата няма да ви напусне от първата до последната страница.
Искам да напиша още толкова много... но мисля, че ме разбрахте.
