Нежност.
Това е думата, която най-точно описва тази книга. Ако любовта съществуваше в течно състояние, то тази течност е била влята в писалката на писателката на този роман, новооткритият талант Наташа Драгнич от любимата ни Хърватия. И не само. Авторката успява да даде израз на емоциите, в интензивните и крайни емоции в най-чистата им форма - до такава степен, че читателят забравя себе си и се потапя в историята, изпитва я.
А тя реално може да разкаже в две изречения. Не това, което се случва е много, а това, което се чувства. Лука и Дора са сродни души, разпознали се от пръв поглед, но връзката им бива прекъсната след емигрирането на семейството на младото момиче в чужбина. След години те се срещат... и се разделят... и се събират... Би било толкова хубаво да е толкова просто, но животът е всичко друго, но не и прост. И той ги връхлита и от отчаяние на моменти читателят се смее горчиво.
Героите са реалистични, не са идеални - силният сега е слабият след малко. Ефектът се засилва от факта, че и Дора, и Лука са хора на изкуството. А също и от това, че историята е разказана от гледните точки и на двамата.
Една история за чистата и естествена като капка роса любов между две души и разказ как това, което заслужават им е отнето многократно. От самите тях. Защото такъв е живота.
И тъй като книгата е на тотално романтична тематика, препоръчвам на дамите да не му мислят - купете си я и няма да останете разочаровани! Атмосферата от картината на корицата няма да ви напусне от първата до последната страница.
Искам да напиша още толкова много... но мисля, че ме разбрахте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар