Някои филми си изтегляш просто ей така, между другото, точно с такава настройка ги и гледаш - докато хапваш или си лакираш ноктите например. В много отношения може би това е най-правилният начин за гледане на филм, защото шансът да останеш приятно изненадан се увеличава неколкократно. Ако няма очакване, няма и разочарование.
Стига философстване. Дукесата е хубав филм, спадащ към графата на приятните изненади. Толкова ми хареса, че веднага си изтеглих още два филма с Кийра Найтли.
Това момиче не спира да ме изненадва. Сякаш играта и в Карибски пирати беше първото стъпало от дълга и стръмна стълба, по която тя не е спряла и за миг да се изкачва. Играта й е забележителна. А това може само да ни радва.
Накратко, филмът разказва историята на Джорджиана (Кийра Найтли), станала петата дукеса на Девъншир на 18 години. Действието се развива в края на XVIIIв. Дукесата е изключително известна и популярна за времето си, еталон за красота и стил. Може би единственият човек, който не я обича е съпругът й. Личният й живот е болезнен и конфликтен - притискана да роди син, принудена да дели дома си с любовницата на съпруга си лейди Елизабет Фостър, която доскоро е била нейна най-добра приятелка. Влюбена в грешния човек. Но през XVIIIв. това е недопустимо, както и разводът. А влиянието на един дук е прекалено голямо. Филмът проследява съдбата на Джорджиана, накратко Джи, през радостите, унижението и жертвите, които правя тя - героиня, обречена на нещастие, защото е изпреварила времето си.
Филмът е екранизация на книгата на Аманда Формън "Джорджиана: Дукесата на Девъншир", която, за съжаление, не е преведена на български. Историята, макар и под формата на биография, не е 100%-тов източник за достоверност и автентичност, художественият елемент е много силен, тъй като личността на Джорджиана е любима тема на изследване от множество историци. Интересът към нея е подсилен от факта, че дукесата се пада пра-пра-пра леля на покойната лейди Даяна. В трейлъра на филма дори се опитват да направят паралел между съдбите на двете жени.
В актьорския състав се срещат също така имената на любимия ми Ралф Файнс и на младия и магнетичен Доминик Купър.
Атмосферата е пресъздадена невероятно. Костюмите, в частност роклите на Джи са изпипани и омагьосващи и сякаш отразяват душевното й състояние. Няма грешка, така да се каже.
Филм, който определено става не само за убиване на времето, макар да не е и уникат. Предполагам, че трябва и да изпитвате поне слабо влечение към тази тематика, за да ви грабне. Но аз определено препоръчвам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар