Джеймс Макавой. Майкъл Фасбендър. Дженифър Лорънс. Млади надежди, на които просто трябва да се обърне внимание. На Макавой съм фен още от Penelope. И нима Кевин Бейкън може да играе друг, освен абсолютното зло?
След последните два ужасяващо слаби филма от поредицата X-men (The Last Stand; Origins: Wolverine), тази лента е като мехлем за болезнена рана. Голям поклон пред режисьорът Матю Вон и групата сценаристи за припомнянето защо наистина обичаме супергероите.
За сюжет няма да говоря. Прекрасно е, че не може да се обобщи в изречение-две. Малко по-сложно е от това и така ми харесва. Няма изтъркани реплики - има диалози. И т.н. Само ще ви обещая, че няма да ви разочарова, ако сте фенове, а ако не сте - ще ви вдъхнови да се запознаете с другите филми, а защо не и да прочетете някой и друг комикс.
Много са мили намиганията към другите филми, които разбираме само ние, пристрастените. Филмът се разбира по съвсем друг начин, ако го гледаш с фоново знание. Разбираш защо героите са тези, които са, какви са били и какви ще бъдат отношенията помежду им. И отново онова напомняне, че нещата рядко са прости и фиксирани - често нюансите и границите се размиват. Кой е добрият? Кой е лошият? Нима мотивите на лошия да са грешни? Човек се замисля.
Красив филм, към който мигновено се привързах емоционално - просто имаме минало. Или бъдеще е по-правилно?
Няма коментари:
Публикуване на коментар