E, дойде и той, най-накрая. Краят на една поредица, завладяла сърцата на хора по целия свят. Или по-скоро началото на края де. Предстои ни епичната битка, а доколкото забелязах, ефектите са на почит, така че наистина ще е епична. Но за това догодина.
Поредицата Хари Потър, особено книгите, значи много за хората от моето поколение. Още помня как ми подариха първите две книги за Коледа и за какво отрицателно време ги погълнах - бях на 10 тогава. После третата я чаках и всеки ден питах в Хеликон "Ще излиза ли?", а в Мики Маус не спираха да пускат игрички за нея и само ме допобъркваха. Помня и как си взех четвъртата и я прочетох сигурно за два дни, не спах, но какъв ти сън, та това е Хари Потър... И как бях на нощната примиера на шестата в една студена нощ на 13ти не-помня-вече-кой. Израстнахме с нея, хората от моето поколение, които обичаме поне мъничко да четем. Тя ни помогна да се оформим като личности, да вярваме в чудесата. Чакахме писмото да пристигне, после се успокоявахме, че просто закъснява... Тази мания ме държи десет години. И знам, че съм само една от милиони. Плакали сме и сме се смяли задружно, а след края на последната книга сме отронили задружно тежка въздишка от съжаление, че цяла една епоха е приключила. Е, да, и с киселият въпрос "Кой успя да накара Роулинг да добави последната ужаснотъпа-развалящацялотоудоволствие-потресаващоизкуствена глава? Боже!". Е, простихме й и това. Даде ни твърде много, за да се заяждаме за нещо толкова малко.
Филмите обаче, ни разочароваха. Първият беше супер, вторият хубав, третият ставаше и всичко вървеше все надолу, надолу. На шестият филм човекът до мен се подсмихваше и направо ми стана неудобно - такава страхотна книга, а мнозина ще я обявят за тъпа, защото филмът е такъв, а те не са си направили трудът да я прочетат? Ефекти и никаква последователност, абсолютно неразбираем за хората, които не знаят за какво става въпрос. Иначе да, някои сцени си ги биваше, но това прави ли филм!?
Не знам какво се е случило с Дейвид Йейтс (режисьорът) и сценаристите. Може би някой им се е явил и им е казал да се стегнат и да създадат от всички тези пари нещо стойностно. Но се е получило.
Фактът, че филмът е разтеглен на две части е ключов. Вярно, че това е направено единствено и само с цел да се печели още и още, но обемът на книгата автоматично изключва възможността съдържанието й да се побере в 3 часа и да се получи нещо добро. Така са имали достатъчно време за всички важни сцени. Актьорите наистина могат да играят - дори и младите са много убедителни. Свежо попълнение е Бил Найги - кой не го обича? Да не пропускаме и Хелена Бонън Картът, Ралф Айнс, Алън Рикман, Дейвид Тюлис, Джейсън Исакс... истинско съзвездие, не мислите ли?
Няма да се и опитвам да разказвам накратко какво се случва - струва ми се непосилно и ще прозвуча глупаво и недодялано. Но се случва интересно - надявам се това да е достатъчно, за да ви накара да станете от компютъра и да отидете да го гледате. Препоръчвам ви Imax екранът в Мол София. Там звукът и картината са на едно по-марсиаско ниво. А и може да си запазите предварително билети - колко удобно само.
И няколко random мисли: Ема Утсън е много красива. Разбирам защо толкова я харесват от Шанел. Даниел Раклиф и Рупърт Гринт са възмъжали - точно навреме. И тримата наистина изглеждат на по 17 години! Нещо, което не се вижда в никой гимназиален филм или сериал, като най-пресен пример ми е Gossip Girl. Ефектите са супер - битката в небето искрено ме зарадва, както и по-простите неща като телепортирането. Хуморът беше приятен и дори не много изтъркан. Гледките - подбрани сякаш от National Geographic. Музиката вече я тегля. Забравих да си ям пуканките, което значи, че наистина ми е било интересно. И помня почти всичко от книгата, с което съм си направо горда. И познах къде ще свърши първа част. Йей!
И основната ми критика - какво се случи с Дъмбълдор? Неговата история беше важна, а и дума не съм чула за нея, освен, че е трогателна. Бла!
История, която израсна заедно с нас - от детска в първите книги до сериозна и 'зряла' в последните. Бъдете сигурни, че филмът е всичко друго, но не и детски, макар че признавам, че и децата много ще му се зарадват. Или поне в по-голямата част от времето.
