Хижа в Гората / The Cabin in the Woods (2012)

В момента съм на стаж в STAND.BG и написах това ревю за тях.

Все пак реших, че няма да е проблем да ви препратя към него.

Enjoy.

Ревюто в Stand.bg

Нощния цирк

Дебютът на Ерин Моргенстърн вече е обявен за международна сензация и има защо. Това е книга, която се преживява. Не може да се чете бързо, защото детайлите се губят, а детайлите са важни. В тази книга можеш да се насладиш на всеки ред и ако не го направиш... е, това си е направо кощунство.
Макар различните сайтове да казват различно, аз класифицирам романа като магически реализъм. Нишките на магията и реалността са така преплетени, че не просто няма да са същите една без друга - те няма да съществуват. Вече знам, че Моргенстърн ще е един от авторите, които ще следя... подозирам, че най-доброто тепърва предстои.
Действието в книгата се развива в края на XIX и началото на XXв. из цяла Европа и САЩ. Играчите са двама - добре обучени по коренно различни методи. Полето за игра е един уникален цирк. Наградата е животът. А замесените са много. И не знаеш, не знаеш какво ще се случи до последния момент, до последния ред. Много герои, чиято роля не разбираш до последно и това те влудява. Описания, които те пренасят в реалност, изтъкана от нишки магия. И любов, която ще промени всичко.
Но това не е поредният любовен роман. Не мога да ви го докажа, мога само да ви го гарантирам. Структурата на романа е специална, какъвто е и езикът, на който говори и настроението, което носи на читателя. Книгата ме привлече още с корицата си в книжарницата и все още стои на нощното ми шкафче. Като напомняне за изживяното. И като невидима усмивка.

"Циркът пристига без предупреждение..."

Х-Мен: Първа Вълна / X-men: First Class (2011)

Джеймс Макавой. Майкъл Фасбендър. Дженифър Лорънс. Млади надежди, на които просто трябва да се обърне внимание. На Макавой съм фен още от Penelope. И нима Кевин Бейкън може да играе друг, освен абсолютното зло?
След последните два ужасяващо слаби филма от поредицата X-men (The Last Stand; Origins: Wolverine), тази лента е като мехлем за болезнена рана. Голям поклон пред режисьорът Матю Вон и групата сценаристи за припомнянето защо наистина обичаме супергероите.
За сюжет няма да говоря. Прекрасно е, че не може да се обобщи в изречение-две. Малко по-сложно е от това и така ми харесва. Няма изтъркани реплики - има диалози. И т.н. Само ще ви обещая, че няма да ви разочарова, ако сте фенове, а ако не сте - ще ви вдъхнови да се запознаете с другите филми, а защо не и да прочетете някой и друг комикс.
Много са мили намиганията към другите филми, които разбираме само ние, пристрастените. Филмът се разбира по съвсем друг начин, ако го гледаш с фоново знание. Разбираш защо героите са тези, които са, какви са били и какви ще бъдат отношенията помежду им. И отново онова напомняне, че нещата рядко са прости и фиксирани - често нюансите и границите се размиват. Кой е добрият? Кой е лошият? Нима мотивите на лошия да са грешни? Човек се замисля.
Красив филм, към който мигновено се привързах емоционално - просто имаме минало. Или бъдеще е по-правилно?

Боен кон / War Horse (2012)

Колко хубаво, че тази година имаше толкова много номинирани за Оскар филми, правени по книги! Не обраха наградите, но виждам в тази тенденция надежда за американската нация.
Шегата настрана.
Като луд фен на конете и всички техни производни (еднорози, пегаси, etc) нямаше как да не обърна внимание точно на този филм. Все пак главният герой е кон!
Историята буквално в едно изречение: Красив селски кон на име Джоуи бива откупен от кавалерийски капитан и впоследствие през очите му бива разказана цялата Първа Световна война чрез докосване до личните драми на най-различни, нямащи нищо помежду си хора. И неговият най-добър приятел, който се записва в армията, за да го открие и да го върне у дома (Джерами Ървин). Няма добра и лоша страна. Всички са жертви.
Как едно красиво животно минава през животите на куп хора и ги променя. Как връща надеждата, вярата, волята. Как изкарва най-доброто у всеки на преден план. Човечност може да се открие дори в най-нечовечната обстановка.
Признавам, е филмът е малко наивен. Но лошо ли е наистина да търсиш доброто във всичко? А и който го е гледал ще се съгласи, че смъртта беше навсякъде, просто наблегнато бе по-скоро на живота и надеждата. Ще осъзнаете, че смъртта на нито един герой не е показана - става пределно ясно какво ще се случи, но самият процес на убийство/умиране го няма.
Такъв е Спилбърг. Взима нещо посредствено - визирам книгата (на Майкъл Морпурго), която е откровено детска и стилът й е никакъв - и го прави шедьовър. Актьорският състав е идеално подбран. Всеки кадър е чиста проба изкуство, всяка сцена предизвиква емоция. Впечатляващо е как един типично американски режисьор пресъздава толкова типично английска, че по едно време и френска атмосфера. Е - или го имаш или го нямаш, нали?
Единственото, което искрено ме издразни бе, че всички говореха английски. Може би точно това е типично американското мислене.
Продължавам да превъртам в главата си сцената на ничията земя, разговорът между англичанина и германеца. Същинската кулминация на филма. Същинското послание. Колко може да е просто. Направо е тъжно.

Дукесата / The Duchess (2008)

Някои филми си изтегляш просто ей така, между другото, точно с такава настройка ги и гледаш - докато хапваш или си лакираш ноктите например. В много отношения може би това е най-правилният начин за гледане на филм, защото шансът да останеш приятно изненадан се увеличава неколкократно. Ако няма очакване, няма и разочарование.
Стига философстване. Дукесата е хубав филм, спадащ към графата на приятните изненади. Толкова ми хареса, че веднага си изтеглих още два филма с Кийра Найтли.
Това момиче не спира да ме изненадва. Сякаш играта и в Карибски пирати беше първото стъпало от дълга и стръмна стълба, по която тя не е спряла и за миг да се изкачва. Играта й е забележителна. А това може само да ни радва.
Накратко, филмът разказва историята на Джорджиана (Кийра Найтли), станала петата дукеса на Девъншир на 18 години. Действието се развива в края на XVIIIв. Дукесата е изключително известна и популярна за времето си, еталон за красота и стил. Може би единственият човек, който не я обича е съпругът й. Личният й живот е болезнен и конфликтен - притискана да роди син, принудена да дели дома си с любовницата на съпруга си лейди Елизабет Фостър, която доскоро е била нейна най-добра приятелка. Влюбена в грешния човек. Но през XVIIIв. това е недопустимо, както и разводът. А влиянието на един дук е прекалено голямо. Филмът проследява съдбата на Джорджиана, накратко Джи, през радостите, унижението и жертвите, които правя тя - героиня, обречена на нещастие, защото е изпреварила времето си.
Филмът е екранизация на книгата на Аманда Формън "Джорджиана: Дукесата на Девъншир", която, за съжаление, не е преведена на български. Историята, макар и под формата на биография, не е 100%-тов източник за достоверност и автентичност, художественият елемент е много силен, тъй като личността на Джорджиана е любима тема на изследване от множество историци. Интересът към нея е подсилен от факта, че дукесата се пада пра-пра-пра леля на покойната лейди Даяна. В трейлъра на филма дори се опитват да направят паралел между съдбите на двете жени.
В актьорския състав се срещат също така имената на любимия ми Ралф Файнс и на младия и магнетичен Доминик Купър.
Атмосферата е пресъздадена невероятно. Костюмите, в частност роклите на Джи са изпипани и омагьосващи и сякаш отразяват душевното й състояние. Няма грешка, така да се каже.
Филм, който определено става не само за убиване на времето, макар да не е и уникат. Предполагам, че трябва и да изпитвате поне слабо влечение към тази тематика, за да ви грабне. Но аз определено препоръчвам!