Боен кон / War Horse (2012)

Колко хубаво, че тази година имаше толкова много номинирани за Оскар филми, правени по книги! Не обраха наградите, но виждам в тази тенденция надежда за американската нация.
Шегата настрана.
Като луд фен на конете и всички техни производни (еднорози, пегаси, etc) нямаше как да не обърна внимание точно на този филм. Все пак главният герой е кон!
Историята буквално в едно изречение: Красив селски кон на име Джоуи бива откупен от кавалерийски капитан и впоследствие през очите му бива разказана цялата Първа Световна война чрез докосване до личните драми на най-различни, нямащи нищо помежду си хора. И неговият най-добър приятел, който се записва в армията, за да го открие и да го върне у дома (Джерами Ървин). Няма добра и лоша страна. Всички са жертви.
Как едно красиво животно минава през животите на куп хора и ги променя. Как връща надеждата, вярата, волята. Как изкарва най-доброто у всеки на преден план. Човечност може да се открие дори в най-нечовечната обстановка.
Признавам, е филмът е малко наивен. Но лошо ли е наистина да търсиш доброто във всичко? А и който го е гледал ще се съгласи, че смъртта беше навсякъде, просто наблегнато бе по-скоро на живота и надеждата. Ще осъзнаете, че смъртта на нито един герой не е показана - става пределно ясно какво ще се случи, но самият процес на убийство/умиране го няма.
Такъв е Спилбърг. Взима нещо посредствено - визирам книгата (на Майкъл Морпурго), която е откровено детска и стилът й е никакъв - и го прави шедьовър. Актьорският състав е идеално подбран. Всеки кадър е чиста проба изкуство, всяка сцена предизвиква емоция. Впечатляващо е как един типично американски режисьор пресъздава толкова типично английска, че по едно време и френска атмосфера. Е - или го имаш или го нямаш, нали?
Единственото, което искрено ме издразни бе, че всички говореха английски. Може би точно това е типично американското мислене.
Продължавам да превъртам в главата си сцената на ничията земя, разговорът между англичанина и германеца. Същинската кулминация на филма. Същинското послание. Колко може да е просто. Направо е тъжно.