неделя, 20 декември 2009 г.

Аватар / Avatar (2009)


Гледахте ли го? Все още не? Време е. Значи си направете един 12-левов подарък за Коледа още СЕГА и тичайте в киното. Само гледайте да сте се наспали предварително, че очите ще ви заболят от 3-часов полу-триизмерен филм. Заслужава си.
За колко ли филма тук съм използвала епитета 'уникален'? Няма значение. Този филм е по-уникален. Хайде да не прекалявам, макар да ми се прииска да напиша и 'най-уникален'. Джеймс Камерън не само не ни разочарова - той вдигна левтата. Тричасовата лента, по която е започнал работа още през 1999 (това е отдавна, а аз го помня, значи остарявам) и е пръснал над 400млн. долара е изпипана отвсякъде. Няма брънка във веригата. Почти забравих, че имам кола и пуканки, така бях запленена.
Анимацията. Разбира се, че тя първо. Все пак 80% от филма, ако не и повече е Анимацията. Влюбена съм в сините хора <3 В Гората. Е, то горите са ми слабост по принцип. Не знам какво да пиша, как да ви убедя, че този филм трябва да бъде гледан. Просто трябва. Всеки би го харесал. Дори майка ми, която отрича всичко фентъзи и сай-фай. А такива като мен will simply fall in love.
Аватар разказва историята на един бивш пехотинец (Джейк Съли), парализиран от кръста надолу, който след смъртта на брат си близнак (който е учен), заема мястото му в изследвания на местните на новооткритата планета Пандора и още по-точно - мястото му в тялото на неговия аватар - едро синьо същество с тайнствени светлини по тялото и лицето, в което 'пренасят' съзнанието му, за да може по-бързо да се интегрира сред местните. Целта на хората е всъщност да ги проучат, за да могат по-късно да ги прогонят и да вземат от планетата им това, за което са дошли - скъпи ресурси. Прекарвайки близо 3 месеца с племето Омнитакая обаче, Съли осъзнава, че те не са врагове, а просто създания, които искат да опазят начина си на живот и трябва да преоцени ситуацията и да избере на чия страна е - на тази на човешкото или на тази на чуждото.
Звучи малко прекалено фатално, но нещата във филма са доста по-плавни и по-сложни, така че не е плосък, определено не.
Актьорският състав бе подбран много приятно, без безкрайни величия, но пък с хора, които сме срещали и чиито имена поне някои (примерно аз) знаем. Сам Уоргтингтън, който играе Съли се представи доста добре, а и е готин... а фактът, че е потресаващо нисък бе прикрит от факта, че героят му е постоянно в инвалидна количка. Изненада бе също така участието на Мишел Родригез и Сигърни Уивър.
Какво да ви кажа. Красота. Музиката. Анимацията. Посланието. "Ние, хората, унищожихме природата на нашата планета и сега дойдохме да учищожим и вашата".
Като магия пренесена на екран.

Няма коментари:

Публикуване на коментар