Има някаква класа, някаква скрита сила във филмите, свързани с виното и лозарството. Сякаш от самите чаши, бутилки и лозя лъха някаква топлина и се влива през екрана в теб. След минути вече се чувстваш там... или поне ти се иска да си.
Да не забравяме и факта, че тези филми са винаги все някак свързани с теми за живота - за нормалния, реален живот. И винаги носят поука. И ни карат да се замислим. И ни докарват усмивкa накрая.
Сюжетът е изненадващо праволинеен и лесен за обобщаване: Богат работохолик в Лондон получава наследство от богатия си чичо във Франция след неочакваната му смърт - шатото му със сякаш безкрайни лозя. Потегляйки към мястото, с което свързва едни от най-топлите и ценните си спомени, само за да го продаде, той няма идея с какво ще се сблъска. Не осъзнава колко бързо нещата могат да се обърнат с главата надолу, а приоритетите - да се пренаредят. Все пак е трудно човек да игнорира щастието, когато то го блъска между очите...
Ръсел Кроу е н-е-в-е-р-о-я-т-е-н. Сякаш ролята е създадена за него. Безупречен. Естествен. Поглъщащ. Какъвто е и целият филм, всъщност. Грабва те и не те пуска - звучи почти като книга! Е, тази книга съм препрочела поне 4-5 пъти и все още не ми е омръзнала ;)
Очарована съм от визията на филма. Шатото... мечта. Светлината, обстановката, панорамите, особено на фона на влажен и мрачен Лондон... приказка :)
Филм, поредното доказателство, че човек може бързо или бавно, лесно или с много труд да обезмисли живота си. И че никога не е късно да се върне към корените си, към семплото щастие, към спокойствието; да си припомни как да цени или да започне пак да цени 'простите' неща в живота. Защото нищо прекалено не е хубаво. И да не забравяме: In vino veritas!
Гледайте го. Няма да съжалявате.
Няма коментари:
Публикуване на коментар