петък, 26 юни 2009 г.

Отиде си Кралят на попа.

Новината ме хвана абсолютно неподготвена в 6 и нещо тази сутрин на автогарата в София - Тройка на разсъмване започнаха с това. В първия момент не го осъзнах - осъзнаването дойде много по-късно. Но да, той е мъртъв.
Обожавам Майкъл Джексън (1958-2009г). Същността му, музиката му, идеите му, дейността му, борбеността му. Някои от действията му ме разочароваха на моменти, но не спрях да му вярвам и да му се възхищавам. Не спрях и да го защитавам пред другите, които го хулеха по няколко различни причини.
Случилото се, предполагам, е последствие от собствените му действията, но това не ме успокоява. Само ме натъжава повече. Един от Великите, Кралят на попа си отиде твърде млад. Изтормозен от постоянни обвинения и нападки последните поне 5 години.
Никога няма да го забравя, никога няма да спра да го слушам. Музиката му ми дава нещо, което досега не съм открила в ничия чужда. Толкова много емоции, такива послания, такава сила.
Aко не сте, макар и да се съмнявам - чуйте в негова чест някоя и друга песен: Black or White, They Don't Care About Us, Billy Jean, The Way You Make Me Feel, Beat It, Bad, Thriller, You Are not Alone, Remember the Time, Man it the Mirror, Heal the World, USA for Africa, Earth Song и сякаш стотици други.
Почивай в мир, Майкъл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар