Нямах намерение да гледам този филм снощи. Всъщност започнах Paperback Hero (1999) с Хю Джакман, но филмът заби към средата, ядосах се и си пуснах друг.
Изтеглих си Jacquou le Croquant заради Гаспар Улиел, чиято филмография се опитвам да изровя със зъби и нокти... Но тъй като повечето му филми са френски, не мога. А това ме изнервя, защото аз винаги намирам всичко :D Обърнах внимание на този *много хвалебствени прилагателни* талант докато правих един уоупейпър за най-добрата ми приятелка с любимите й секси актьори. Можете да го видите тук -> http://stray-spirit.deviantart.com/ И докато търсих негови снимки, просто ме грабна, та... да.
Жак Бедняка много ми хареса. Не само заради актьора, който е страшно секси... навсякъде. Във филма си личи европейското, различен е, сякаш въздухът е друг и в същото време е толкова добре направен, все едно е сниман в скъпо холивудско студио. Не е нещо прекалено тежко или по-точно историята е поднесена добре, успоредно с нещастието има и достатъчно силно да противодейства щастие. Наситен е с различни настрония.
Действието започва през 1815г. във Франция, след френската революция, когато роялистите се връщат на власт. Жак (Гаспар Улиел) е щастливо дете в щастливо семейство. В първите няколко минути от филма. Бащата на Жак е привърженик на Неполеон, бива заловен от властите по заповед на местното господарско семейство Нансак и скоро след това - убит. Майката на момчето умира от мъка по него скоро след това. Жак дава клетва да отмъсти за семейството си. В тези жестоки години, той има късмета един свещеник да се смили над него и да го вземе под крилото си. След години на Жак най-сетне се отдава възможност да изпълни клетвата си и да свали от власт Нансак. До младежът неотлъчно стои любимата му от детските му години Лина (Джудит Дейвис), а любовта им е естествена като въздуха, който дишат, без драми и проблеми, което е толкова приятно за гледане и толкова странно след всички сложнотии, на които сме свикнали от Холувуд. Не мога да не спомена и красивата Шарлот (Бояна Паник), която внася малко смут в цялата картина на филма. Аз много я харесвам ^^
Природните картини в този филм са поразителни. Не са нещо внушително като Гранд Каньон, но определено си заслужават гледането. Режисурата много ми хареса. На няколко пъти позициите и движението на камерата ми направиха доста приятно впечатление.
Филмът те поглъща. Веднага свикваш с картината, атмосферата е пресъздадена страхотно. Не се страхуват да покажат кръв, когато се наложи. Човешките отношения са реални и нищо не е прекалено просто или прекалено сложно. Сюжетът не е особено предсказуем, макар да може да се предполага какво ще стане като цяло.
Повечето актьори са доста красиви. Справят се добре с ролите си, раздават се, така да се каже. Детето Жак ме впечатли. Гаспар ме изненада на моменти. Страшно ми хареса сцената в кладенеца, както и танците. Актьорът определено има изразително лице и магнетични очи. Препоръчвам ви да го гледате, няма да съжалявате. Пристрастна съм към такъв тип филми, но мисля, че на всеки нормален човек доста ще му хареса. Само да знаете, че е дългичък ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар